В днешни дни всяка държава иска да има излишък по текущата си сметка, пише за сайта project-syndicate.org глобалният стратег на Deutsche Bank Санджеев Санял. Китай отдавна постига големи излищъци. Еврозоната сега пък има още по-големи, като продължава устойчивият германски излишък. Много държави – от Сингапур до Русия – също отчитат големи излищъци по текущите си сметки. Междувременно, външният дефицит на Америка, който в продължение на десетилетия подпомагаше излишъците другаде, сега е по-малък, отколкото бе през 2008 г., като според много икономисти той не трябва да се връща на предишните си нива, което бумът в производството на шистов газ така или иначе няма да позволи. Финансовите пазари показаха също, че способността на други държави с дефицити, като Бразилия и Индия, да поемат капиталовите потоци достига своя предел. След като светът е затворена система, това поражда въпроса: Кои ще бъдат държавите с дефицити?
Традиционните икономисти вярват, че глобалната икономика трябва да функционира като балансиран механизъм, в който външните излишъци и дефицити се изглаждат с течение на времето. Периодите на световна икономическа експанзия обаче фактически винаги са били характеризирани от дисбаланси.
Една част от света изпитва големи дефицити за продължителен период от време, създавайки търсене, докато друга има излишъци, финансирайки дефицитите на другите държави. Това е било вярно за търговията между Римската империя и Индия през I и II в., както и в периода на европейските открития през XVI в. Това важеше и за Бретън-Уудската система, при която САЩ отчитаха необходимите излишъци. Естествено, небалансираните системи водят до изкривявания. Римляните е трябвало да девалвират своите монети заради постоянната загуба на злато към Индия. Испанската империя наводнява света със сребърни монети, докато плаща за множеството си войни. Системата Бретън-Уудс I се срива през 1971 г., когато фиксираният курс на долара към златото става незащитим, а пък Бретън-Уудс II престава да съществува през 2008 г. заради неправилното разпределение на капитала. Всичко това обаче не е попречило на небалансираните системи да просъществуват продължително. Единственият значителен период на балансиран икономически растеж е бил в началото на XIX в. Британската Източноиндийска компания съзнателно е наложила тристранно споразумение, чрез което Великобритания продава промишлени стоки на Индия, за да купи опиум, който впоследствие продава на Китай, за да може да финансира покупката на чай и други продукти. С други думи, балансираният глобален икономически растеж е изисквал война, колонизация и трафик на наркотици в големи размери.
06:24 | 14.09.22 г.