Почти всички богати страни са богати, защото се възползват от техническия прогрес, пише за сайта project-syndicate.org Рикардо Хаусман, професор по икономика в Харвардския университет, където е и директор на Центъра за международно развитие. Той е бивш главен икономист на Американската банка за развитие и бивш министър на планирането на Венецуела.
Богатите държави пренасочиха по-голямата част от работната си сила от селското стопанство към градовете, където ноу-хау може да се споделя по-лесно, посочва Хаусман. Техните домакинства имат по-малко деца и ги образоват повече, допълнително стимулирайки техническия прогрес. Бедните страни трябва да преминат през подобна промяна, за да станат богати – да намалят селскостопанската заетост, да се урбанизират, да имат по-малко деца, които да задържат в училище за по-дълго. Ако го направят, вратата към просперитета ще се отвори.
Да сравним, например, Бразилия през 2010 г. с Великобритания през 1960 г. Бразилия през 2010 г. е 84,3% урбанизирана, раждаемостта е 1,8 раждания на жена, работната сила е прекарала средно 7,2 години в училище, а висшистите съставляват 5,2% от потенциалните работници. Това са по-добри социални индикатори от тези на Великобритания през 1960 г. Тогава Островът е бил 78,4% урбанизиран, раждаемостта е била 2,7 раждания на жена, работната сила е била прекарала средно 6 години в училище, а висшистите са съставлявали под 2% от потенциалните работници.
Бразилия не е изключителен случай. Колумбия, Тунис, Турция и Индонезия през 2010 г. имат предимство спрямо съответно Япония, Франция, Холандия и Италия през 1960 г. Въпросните страни могат да се възползват и от технологичния напредък през последния половин век, което би трябвало да позволи по-висока производителност, отколкото е била постижима през 1960 г.
Така че днешните развиващи се икономики би трябвало да са по-богати, отколкото са били днешните развити икономики през 1960 г. Оказва се обаче, че това далеч не е така. БВП на човек по постоянни цени е бил със 140% по-висок във Великобритания през 1960 г. спрямо Бразилия през 2010 г., с 80% по-висок в Япония спрямо Колумбия, с 42% по-висок във Франция спрямо Тунис, с 250% по-висок в Холандия спрямо Турция и с 470% по-висок в тогавашна Италия спрямо сегашна Индонезия. Защо днешните по-малки и по-образовани градски домакинства в развиващите се икономики са толкова по-малко продуктивни от тези в днешните развити икономики преди половин век? Защо днес не може да се постигне по-висока производителност спрямо тогава, когато социалните индикатори са били по-неблагоприятни, а технологиите – на по-ниско ниво.
01:26 | 14.09.22 г.