Защо бедните стават по-бедни, а богатите по-богати? Всеки е чувал тази фраза. Практически примери лесно се откриват, но някои са особено фрапантни.
Бързите кредити от небанкови финансови институции са идеалният пример. Сайтът „Моите пари“ публикува изследване, което показа, че годишният процент на разходите (ГПР), а именно разходите за лихви, такси и други, достига 2 964%. Максималната сума на тези кредити е 399 лв., защото кредитите над 400 лв. се регулират от БНБ.
Разбира се, от небанковите институции ще кажат „никой не ползва тези 399 лв. цяла година, най-много за 2-3 дни, докато му дойде заплатата да си плати тока“. Друг ще каже, че ако не са законните "лихвари", ще дойдат незаконните и те ще вземат още по-високи лихви. Чудно накъде повече от 2 964%. Да ползвате такъв кредит цяла година и да финансирате лихвите с нов бърз кредит е толкова скъпо, все едно да спите в скъп хотел всеки ден или да се храните само със скъпа храна, например с черен хайвер. Всъщност ако изтеглите 399 лв. след месец ще трябва да върнете със 132 лв. повече и ако изтеглите сумата отново, за годината ще платите лихви в размер на 1 584 лв. над 399-те. Тази схема е напълно реалистична при т.нар. „заеми до заплата”. Някой може да каже, че 2 964% е най-скъпият вариант и че има доста по-евтини. По данни на „Моите пари“ обаче в сектора има още само 5 продукта, чиито годишни разходи по обслужването са съответно 1 171%, 1 221%, 2 317%, 2 377% и 2 598%. Други аргументи "за" тези кредити са, че те се отпускат на хора, които банките не биха кредитирали (затова дайте да им съдерем кожата), че ползват малки суми от 20 до 100 лв., че се дават в рамките на минути и че всичко това си има своята цена.
Истината е обаче, че дори финансовият министър Симеон Дянков знае за проблема и предлага регулация и на кредитите до 400 лв. с цел намаляване на лихвите. Към Министерския съвет има работна група, която дискутира законовите промени, но няма информация докъде са стигнали експертите в дискусиите си и кога може да се очаква регулациите да бъдат готови.
Investor.bg писа и за заблудите при т. нар. „оскъпяване“ при покупка на стоки на лизинг. Обикновените потребители си мислят, че това е лихвата и ако оскъпяването е 10% си мислят, че сделката е добра, но лихвата всъщност се оказа 39,18%.
На практика, ползващите такива „услуги“ плащат твърде скъпо, с което няма шанс за инвестиции за подобряване на жизнения стандарт.
На другият полюс са богатите, ако наричаме така тези, които просто имат някой лев в банката или в инвестиция, която носи доход, например земеделска земя. Вместо да вземат кредит, при който ГПР ще е 2 964% за заети 399 лв., те например влагат на депозит при 6% лихва.
Контрастът е страшен. Единият ще потреби стоки за 399 лв. и ще плати за удоволствието 300-400% годишна лихва (2964% ГПР), а за другият , тези пари ще си останат негови и догодина също ще му донесат доход.
Как да бъде регулиран проблемът с лихварството и в частност бързите кредити? Включете се в дискусията сред читателите на Investor.bg с позиция между 300 и 500 думи. Изпратете ни вашето мнение на info@investor.bg!
23:38 | 13.09.22 г.