Смъртта на инфлационното таргетиране като котва на монетарната политика

Със съжаление трябва да съобщим за „смъртта” на инфлационното таргетиране (IT - inflation targeting) – паричната политика, която очевидно „се спомина” през септември 2008 г., пише професор Джефри Франкел от Харвардския университет за project-syndicate.org. Франкел е бил част от екипа икономически съветници на президента Бил Клинтън.

Липсата на официално увеодомление за „кончината” й досега свидетелства за уважението, на което тя се радваше, на полезността й като инструмент, вдъхващ доверие към централните банки, и на страховете, че може би няма добри кандидати, които да я наследят като предпочитана „котва” на монетарната политика. Инфлационното таргетиране (целеполагане) възникна в Нова Зеландия през март 1990 г. Почитано заради своята прозрачност, която подпомага отчетността, то постигна успех там, а скоро и в Канада, Австралия, Великобритания, Швеция и Израел.

Впоследствие IT стана популярно в Латинска Америка (Бразилия, Чили, Мексико, Колумбия и Перу) и други развиващи се икономики, сред които Южна Африка, Южна Корея, Индонезия, Тайланд и Турция.

Една от причините инфлационното таргетиране да получи такова широко разпространение като монетарна котва бе отмирането на неговия предшественик - таргетирането на валутните курсове - по време на валутните кризи през 90-те.

Фиксираните валутни курсове попаднаха под „смъртоносната” атака на спекулантите в много от въпросните държави, чиито власти се нуждаеха от нещо ново, върху което да се базират очакванията по отношение на паричната политика. Инфлационното таргетиране бе на правилното място в подходящото време. В началото на 80-те, преди възцаряването на таргетирането на валутните курсове, на мода пък беше таргетирането на паричното предлагане - рожба на монетариста Милтън Фридмън. То обаче доста бързо се поддаде на остри шокове в търсенето на пари, въпреки че основната теза на Фридмън - че убедителният ангажимент за ниска инфлация изисква придържането към строги правила за сметка на политиката по усмотрение - остава много влиятелна. Инфлационното таргетиране е познато най-вече като правило, което изисква центрланите банки да определят, и да направят всичко възможно да постигнат, целеви диапазон за годишната потребителска инфлация. Други разновидности са поставянето на цел относно ценовото ниво вместо инфлацията, или пък за същинската инфлация (потребителската без волатилните цени на храните и енергията).

Имаше и застъпници на гъвкавото инфлационно таргетиране, което позволява да се даде известна тежест на ръста в реалния БВП в кратоксрочен план, стига да съществува ясна цел за дългосрочната потребителска инфлация. Според други обаче, с прекаленото разширяване на дефиницията за инфлационно таргетиране, то губи значението си.

Независимо от формата, която приема, IT започна да получава сериозни удари преди няколко години (подобно на кризите, които засегнаха таргетирането на валутните курсове през 90-те). Може би най-големият удар бе през септември 2008 г., когато стана ясно, че централните банки, разчитащи на IT, не са обърнали достатъчно внимание на образуването на „балони” при някои активи.

Централните банкери се убеждаваха, че отдават на пазарите на активи необходимото внимание, обяснявайки, че жилищните цени и цените на акциите трябва да се следят, доколкото дават информация за потребителската инфлация. Глобалната финансова криза обаче не бе предшествана, нито последвана от по-висока инфлация. Кризата показа, най-малкото ретроспективно, че паричната политика е била твърде хлабава от 2003 до 2006 г.

Това че пазарните пикове и дъна могат да настъпват без инфлация не трябва да е изненада. В крайна сметка същото се случи при спукването на балона през 1929 г. в САЩ, през 1990 г. в Япония и през 1997 г. в Тайланд и Южна Корея. А надеждата на дългогодишния председател на Федералния резерв Алън Грийнспан, че експанзионистичната парична политика може да оправи нещата след такъв крах, се оказа неоправдана. Макар липсата на реакция при надуването на пазарните балони да бе вероятно най-големият провал на инфлационното таргетиране, друга негова слабост бе неадекватният отговор на шокове в предлагането и условията на търговия. Икономиката е по-стабилна, когато паричната политика реагира на повишените световни цени на изнасяните стоки чрез затягане на монетарната политика с цел поскъпване на валутата. Вместо това IT кара централните банки да затягат паричната политика при нарастване на цените на вносните стоки. Мнозина подозират, че инфлационното таргетиране е причината за озадачаващото решение на ЕЦБ да вдигне лихвите през юли 2008 г. - когато светът се плъзгаше към най-тежката рецесия от 30-те години насам - тъй като цените на петрола достигнаха исторически връх. Петролът има съществено тегло в индекса на потребителските цени, така че, за да бъде стабилизирана инфлацията, когато търгуваният в долари петрол поскъпва, е необходимо поскъпане на еврото спрямо долара.

Един от кандидатите за наследници на IT - таргетирането на номиналния БВП - напоследък получи ентусиазирана подкрепа в икономическата блогосфера. Идеята не е нова. Тя бе кандидат да замени таргетирането на паричното предлагане през 80-те, тъй като няма неговата уязвимост при т. нар. шокове на паричното обращение. Тогава таргетирането на номиналния БВП не бе възприето, но сега се завръща. Неговите поддръжници посочват, че за разлика от инфлационното таргетиране, то не би причинило прекомерно монетарно затягане при неблагоприятни шокове на предлагането. Tаргетирането на номиналния БВП стабилизира търсенето – максимумът, който може да се иска от монетарната политика. Неблагоприятен шок в предлагането засяга по равно инфлацията и реалния БВП - точно това, което една централна банка така или иначе би направила. Един неясен наследник на инфлационното таргетиране е таргетирането на производствената инфлация. За разлика от IT, то не би продуктивуло изкривена реакция на шокове в условията на търговия.

Привържениците на таргетирането на номиналния БВП и на таргетирането на производствената инфлация твърдят, че IT понякога създаваше погрешното впечатление, че стабилизира потребителските цени дори при шокове в предлагането или условията на търговия, над които то няма контрол. Инфлационното таргетиране бе надживяно от златния стандарт - негов далечен роднина. Но макар, че някой ексцентрици призовават за завръщането на златния стандарт като монетарна котва, повечето биха предпочели да оставят тази реликва от друга епоха в заслужен отдих.