Неотдавна Goldman Sachs прогнозира, че повишаване на цената на петрола с 10% би понижило брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ с 0,2 процентни пункта за година и с 0,4 процентни пункта за 2 години. Европейският съюз (ЕС) ще бъде засегнат по-слабо – поскъпването ще му коства 0,2 процентни пункта от БВП през първата година, но без допълнителен негативен ефект през следващите години.
След като реалната цена на петрола се повиши с 15% негативният ефект върху БВП на САЩ и ЕС през първата година се очаква да достигне 0,3 процентни пункта – спад, който се определя, като чувствителен, но не и катастрофален.
Подобно повишение на цените би понижило доходите на американските домакинства с около 0,5%. Прекрачването на прага от 4 долара за галон е от значение, особено в момент, когато доверието в щатската икономика е толкова слабо, като сега.
Goldman Sachs идентифицира факторите определящи мащабите на негативния ефект върху икономиката.
На първо място е добре да обърнем внимание на въпроса дали нарастването на цените е причинено от повишено търсене или е следствие от проблеми с предлагането. Вторият сценарий означава повече неприятности.
Отговорът според анализаторите на банката е, че за момента именно повишеното търсене е причина за по-високите цени, въпреки че затягането на санкциите срещу Иран в крайна сметка ще се окаже от по-съществено значение.
В последния си доклад базираната в Париж Международната агенция по енергетика (МАЕ) изтъква, че „за момента вероятно не се наблюдават реални, физически проблеми с доставките, причинени от ситуацията около Иран“.
Излишъкът, който Организацията на страните износителки на петрол ОПЕК осигурява, възлиза на 750 хил. барела на ден.
Вторият въпрос е за резервния капацитет на страните износителки на петрол. Той не е голям. Петролните запаси на страните с високи доходи са ниски. Добивът в Саудитска арабия достигна 30-годишен пик и това означава, че резервният капацитет на страната също не е особено голям.
При това нарастването на световните петролни доставки е устойчиво анемично - малко под 1% на година за последното десетилетие, въпреки като цяло високите цени на петрола. Ето защо може да заключим, че капацитетът за добив е структурно ограничен.
Това обяснява нивата и волатилността на цените през последното десетилетие. При очакван растеж на глобалната икономика от 4% за 2012 г., нарастване на предлагането на петрол от 1% и липса на достъпни алтернативи за гориво за транспорт, доставките вероятно ще се окажат още по-оскъдни.
Трети фактор е какво се случва с другите суровини на пазара. Тук новините са добри: цените на природния газ падат, докато цените на храните не са толкова голям проблем, като миналата година. Това би трябвало да понижи инфлационния натиск.
Централните банки вероятно ще игнорират движението на цените на суровините, особено ако то не доведе до ръст на заплатите. Това също е добра новина.
Главният икономист на MAE Фатих Бирол отбелязва, че при сегашните цени нетният внос на петрол в ЕС ще струва 2,8% от БВП на общността, спрямо средно 1,7% за периода 2000 г. - 2010 г. Като се вземе под внимание колко крехка е европейската икономика, опасностите са очевидни.
Нещо повече, при толкова нестабилен пазар на петрола по нататъшни скокове на цените са напълно реални. Война с Иран може да се окаже най-плашещият сценарий. Опасността при всички случаи е налице, като се има предвид политическата нестабилност на регионите, където се добива петрол.
Като се има предвид нарастващото потребление на петрол в развиващите се икономики, светът едва ли ще успее да се измъкне от този опасен капан. MAE посочва, че до 2035 г. годишните продажби на леки автомобили в Китай ще достигнат 50 млн. Последствията от подобен ръст са очевидни.
Докато доставките остават ограничени, търсенето високо, а евентуален военен конфликт вероятен, глобалната икономика ще е уязвима от високите цени на петрола и съпътстващите ги сътресения.
За САЩ най-доброто решение е да понижат петролната зависимост на икономиката си и така да намалят риска от вероятни ценови шокове. По-високите цени на вътрешния пазар ще помогнат за това.
преди 12 години Лесно ще мине на друг газ такава централа , бъдещето е на синьото гориво...то е екологично най чисто и на много , много синьото - водородец. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "цените се определят глобално" Това е най-голямата глупост, която съм чел напоследък.Цените се определят от евреите на Уол Стрийт, чийто пионка в момента е Обама.Very simple отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Чакай и аз да река:Дайте и за шоковите цени на газа да се приготвим, че Боко ни закопа с АЕЦ-а, ще прави ГазЕЦ, за там газ ще се иска, в небивали досега обеми, и да съм на руснаците, неверни партньори като нашата държава само, да ми паднат, ще ги дера, дера, дера...Гответе се. Ток 3-40 ст , че и левче.Да са ни честити - ние, определено, поставихме Русия на мястото й... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Точно така, странно нещо е човешката психология. И аз предпочитам да имам кола, коятоняма мазилна и охладителна система, нито газоразпределение. Така, че да не ми се налага да сменям масла, охладителни течности, ремъци. Но пусто нямам пари да си купя НОВА кола. А по-имотните явно са много разглезени и предпочитат по-традиционните неща. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Прочети статистиките за продажби на електромобили и ще разбереш, че единствената причина да не са по-масови са потребителите, които не ги купуват. GM за втори път спря временно производството на Volt, заради ниско търсене. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години По принцип за момента си прав с едно малко изключение : Хибридите / които се смятат за преходни / стават все по добри , а електромобилите с удължен пробег / volt/ имат всики характеристикина бензиновите си събратя - за сега само цената е висока . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Аз обаче не съм голям оптимист по отношение на новите технологии. Автомобили, работещи на водород е имало винаги. Иначе казано - всички автомобили са такива. Двигателят с вътрешно горене няма проблем да работи с водород, пропан-бутан или метан. Единствения проблем е съхранението на водорода, за което след много десетилетия опити не беше намерено достатъчно практично решение. При електромобилите проблема е, че никоя батерия не акумулира 100% от подадената и енергия и загубите там са значителни. Да не говорим, че сега съществуващите батерии си си се саморазреждат с времето, точно както батерията на GSM-а ви, дори когато не говорите. Зареждането също е проблем, защото продължава часове. Електромобил останал на пътя без гориво си е сериозен проблем. А представете си, че спешно ви дотрябва колата и се окаже, че в батерията няма достатъчно ток за да стигнете до съответната дестинация. Решението е - взимаме такси. Всъщност може би точно такситата са най-подходящи да минат на електрическа тяга отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Това е целта , да се развият други технологии и петрол да се употребява по малко. Няма как да стане , ако петрола е евтин , защото всяка нова технология в началото гълта страхотни пари и няма кой да я произвежда и кой да я купува най вече.Кагато тръгнаха нещата с разпространението на фотовотаичните панели цената за 1 киловат за час пикова мощност беше над 2000 хиляди долара само за клетките..сега е под 300.Могат да се произвеждат толкова енергийноефективни машини , че с оскъдното количество и труден вече за добиване петрол човечеството да продължи да го ползва.Но истината е в акцизите на петрола , те трябва да са много високи и събирами до стотинка..така че другите данъци да паднат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Да ни е честит токът от новата газова централа, която ще градим на мястото на Белене! хаха! И @forexar, ти това сериозно ли? Петролът не е само гориво, не знам дали знаеш? Пък и на нас ни стигат 5 години от тук нататък с цени на бензина над 3 лева, за да изчезнем като държава... хехе! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Чак да се чуди човек! Има вече серийно производство електромобили и коли на водород. Толкова ли много петролните компании плащат на автомобилните за да не ги вкарват масово на пазара? отговор Сигнализирай за неуместен коментар