Единствено суетата е тази, която ни кара да вярваме, че сме специални или различни. През 1997 г. Азия не беше убедена, че от дългата история на финансови кризи в Латинска Америка могат да бъдат извлечени полезни уроци и сбърка.
Същото е вярно и за Европа. Днес Старият континент е на път да стане жертва на същата тази суета, пише Джон Пол Ратбоун, редактор на Financial Times за Латинска Америка, в коментар за изданието.
Вземете например прехвалената „голяма базука“ на британския премиер Дейвид Камерън – последното предложение за мащабен спасителен фонд за еврозоната. В Латинска Америка от 80-те години подобни генерални пакети от мерки бяха известни като “el paquete”. Разбира се “el paquete” е само началото на края на една криза. Истинското предизвикателство е прилагането на тези мерки, за което са необходими лидери.
Правителства на технократи могат да свършат работа. (Такива в момента има в Италия и Гърция.) Фернандо Енрике Кардосо например беше университетски професор преди да стане финансов министър на Бразилия и в последствие 2 пъти президент на страната. Не трябва да забравяме обаче, че Кардосо се радваше на широка обществена подкрепа. Без нея мандатът на всяко правителство е обречен.
Аржентина е интересен случай. През 2001 г. страната смени серия от правителства преди да обяви най-грандиозния за времето си фалит върху дълг от 100 млрд. долара – сума, смешно малка в сравнение с италианския дълг, възлизащ на 1,9 трлн. евро. Дори брилянтният икономист Доминго Кавало, който успя да овладее инфлацията в Аржентина, достигаща 1300% през 1990 г. и да я понижи до 20% през 1992 г., не успя да предотврати катастрофата.
За да възстанови конкурентоспособността на аржентинската икономика без да нарушава валутния борд на аржентинското песо към долара, Кавало предложи „синтетична девалвация“. Той въведе комплексна система от субсидии за износа и мита върху вноса, която обаче не проработи. Точно както и в Европа днес инвеститорите прецениха, че дълговата динамика в Аржентина остава неустойчива.