За повечето от основните суровини съществуват деривативни пазари, на които може да се търгува с фючърси и опции. Диамантите обаче са едно доста забележително изключение от тази тенденция, се казва в анализ на Investopedia.
Деривативните пазари за петрол, царевица, соя, злато и други ключови за глобалната икономика суровини, са добре развити и на тях се търгува доста активно. Важно е да се отбележи, че макар цената на дериватите се базира на реален актив, притежаването на деривативен инструмент не изисква и притежаването на актива.
Производителите на суровини често използват деривативните инструменти, за да фиксират цената на активите, които ще пуснат на пазара в някакъв бъдещ момент. Спекулантите пък ги използват за постигането на печалби от ценовите движения на различните активи.
Реалностите на пазара
От много години диамантите и желязната руда са сред основните суровини, за търговията с които мнозина се опитват да създадат борсово търгувани финансови инструменти. Част от желаещите това да се случи посочват, че деривативният пазар ще помогне за намаляване на риска и хеджиране чрез фиксиране на цени за бъдещи периоди.
Това е добър аргумент, но в действителност, голяма част от деривативните пазари всъщност се движат от спекулантите. Самите деривативни пазари често са по-големи от действителния пазар на дадена суровина. Причината е, че спекулантите не искат реална доставка на суровините – те искат само да търгуват и да печелят.
Желязната руда
Желязната руда е интересен пример за това как може да бъде създаден деривативен пазар. В период от около 40 години компаниите, добиващи желязо, са сключвали дългосрочни контракти с клиентите си от стоманената индустрия. През 2008 година обаче две големи банки създадоха суапови сделки за желязо.
Това създаде краткосрочен пазар, базиран на ценни книжа, свързани с текущата цена на желязната руда. Спекулантите веднага се включиха на пазара и започнаха да търгуват с желание за печалби. Постепенно се включиха и други банки и пазарът стана по-голям.
Защо това да не стане и с диамантите?
Пазарът на диаманти е доста монополен, като е контролиран от De Beers Family of Companies от средата на 80-те години до началото на 21 век. De Beers са регулирали предлагането на диаманти, а чрез него и цените на ценните камъни. Те са успели да спечелят позиция да продават продукт, който според мнозина е потребителска стока, а не суровина.
Липса на стандарти
Когато е дошъл краят на монолола, реалнстта останала същата – диамантите продължили да се продават основно като бижутерия. За разлика от останалите суровини, тяхната стойност като приложение в индустрията била доста ограничена. Освен това липсва и стандарт на качество или еталон за диамантите.
Петролът например се търгува в барели. Златото – в тройунции. Тези суровини имат стандартни размери и хомогенен характер, което ги прави лесно сравними. За разлика от тях, диамантите са уникални. Всеки диамант е различен от предишния, което прави доста трудна стандартизацията на цените.
В настоящия момент за диамантите няма спот цена, което означава, че за инвеститорите няма начин да се ориентират в стойността – цената на диамантите може да варира от продавач до продавач.
Преодоляване на препятствията
Тези, които се борят за създаването на деривативен пазар за диаманти, предлагат търговия на кошница диаманти – полирани и сертифицирани, а не необработени. Кошницата трябва да има тегло и да отговаря на определени качества. Поради факта, че повечето спекуланти така или иначе никога не искат физическа доставка, подобен ангажимент би бил достатъчно сериозен, за да ги привлече на пазара.
Проблемът обаче остава за инвеститорите, които искат реална доставка. В тази насока се предлагат кешови плащания или отстъпки, в случай че купувачът не получи точно това, което му е обещано. Това обаче едва ли ще се хареса на купувачите, които изискват физическа доставка по някаква конкретна причина и може да се нуждаят от диамантите в точно пределен момент.
Опитите
Опитите за създаване на деривативен пазар за диаманти се правят от десетилетия. Според регистрите през 1972 година в САЩ са продадени 194 контракта за диаманти на West Coast Commodities Exchange. Опитите там обаче пропаднали доста бързо – търговия имало едва две седмици.
През 2007 година е направен нов опит. Той е бил за създаване на индекс, по който да може да се определя цената на диамантите. Той обаче така и не достигнал до пазарно приложение.
Поглед в бъдещето
През 2009 година интересът за създаване на деривативен пазар за диаманти отново се засилва, като в основата на това са някои от най-големите банки. Макар да е малко вероятно производителите на диаманти да подкрепят това, то е възможно да се създаде пазар заради нуждата производителите и купувачите да хеджират риска. Освен това спекулантите със сигурност ще искат да се включат на пазара.
Компаниите от Индия и Китай вероятно ще подкрепят идеите, тъй като размерът на бижутерската индустрия в двете страни превишава този на повечето от останалите държави по света. Страните от Близкия Изтой също са сред потенциалните участници.
Намеренията са първоначалните усилия да се фокусират върху създаването на деривативни контракти, които не предвиждат физическа доставка. Това обаче е доста рисково и вероятно инвеститорите ще продължат да залагат на диамантите както и досега – чрез акциите на компаниите, добиващи диаманти.
По всичко личи обаче, че стремежът към създаване на деривативен пазар се увеличава, което превръща ситуацията само във въпрос на време.
00:19 | 14.09.22 г.