Преследването на собствена търговска стратегия за участие на финансовите пазари излага всеки инвеститор, голям или малък, на поредица от предизвикателства. Всяко едно от тях касае пряко характера и индивидуалните качества на трейдърите, калява тяхната воля и тества издръжливостта им.
Както е известно, подходите към пазара най-общо могат да бъдат разделени на фундаментален и технически. Единици са обаче онези, които подхождат към чистата форма на което и да било направление. Такива тесни привърженици на един от двата подхода са истинска рядкост, а все повече хора говорят за интегриран подход при търгуването.
Какво обаче всъщност движи пазара? Последните две години поставиха под съмнение и двата подхода и едва ли има много инвеститори, които с ръка на сърцето да твърдят, че са успели в повечето от своите сделки. Това има своите причини.
От едната страна са т.нар. фундаменталисти, чиито подход предполага по-дълъг период на притежаване на считаните за атрактивни активи. В изключително редки случаи фундаменталният анализ може да бъде сринат от една-единствена новина или отделен отчет на която и да било компания. Причината за това е, че фундаменталният анализ отчита истинските качества на компаниите и би трябвало да ни дава перспективи за по-дълъг инвестиционен хоризонт.
Едва ли всички компании, както в САЩ, така и в България например, са еднакво податливи и уязвими от финансовата криза. Повечето компании обаче попаднаха еднакво силно под ударите и акциите им бяха разпродадени независимо от приятния облик, който въпросните дружества имаха от гледна точка на фундаменталния анализ.
Провалът на фундаменталния анализ заради пазарната нестабилност дори накара Уорън Бъфет и група анализатори и организации да подпишат становище с призив да се спре с краткосрочното мислене на финансовите пазари. Защото заради него дългосрочните инвеститори, които по правило са фундаменталисти, остават излъгани в своя анализ.
На другия полюс стои техническият анализ. Той е създаден така, че на база минали събития да ни показва какво би се случило в бъдеще. Оказва се обаче, че и този подход може да извади от пазара по-голямата част от привържениците си. Едва ли има технически анализатор например, чиято графика да показа резките движения на валутните пазари след координираната интервенция по понижение на лихвените проценти от водещите централни банки преди година.
Подобно събитие се определя като т.нар. черен лебед – обстоятелство, което може да се наблюдава изключително рядко. През последните години обаче пазарите се нагледаха на черни лебеди – и при колапса на Lehman Brothers и при спасяването на Bear Stearns и при решението на Фед да смъкне драстично лихвения процент в един неделен ден през март миналата година.
И все пак – от какво се движат пазарите? Във времената на висока волатилност инвеститорите стават изключително податливи на каквито и да било шумове и слухове. Често тези шумове и слухове не отговарят на действителността или я преувеличават значително, но въпреки това мнозина трейдъри им се доверяват от страх да не се изложат на прекомерен риск.
Голяма роля за това играе развитието на комуникациите и технологиите, които правят теорията за самоосъществяващото се пророчество изключително актуална. Тази теория е създадена през далечната вече 1968 година, доста преди обвързването на света в тясна и бърза информационна мрежа. Според определението на нейния автор Робърт Мъртън тя гласи, че описанието на ситуацията става част от същата тази ситуация и въздейства върху нейното развитие.
Самата тази теория, между другото, е много силно застъпена в техническия анализ като цяло. Причината за това е, че колкото повече хора вярват, че дадено пазарно ниво е подкрепа или съпротива, толкова по вероятно е то да се окаже именно такова.
Ето как се поражда и голяма част от нестабилността в цените на активите – ежеседмично наблюдаваме движения в положителна или отрицателна посока както при валутите, така и при суровините и акциите. За пример можем да дадем цената на американския долар – при всяка положителна новина за американската икономика той губи позиции, оказвайки подкрепа на цените на суровините и обратно – при негативна новина наблюдаваме противоположната ситуация.
Тук теорията на Мъртън може да бъде съчетана с пазарните шумове, в каквито без съмнение се превръща голяма част от потока от икономически индикатори, които се бълват всеки ден от различни анализаторски институти и статистически служби. Като пример можем да дадем данните за петролните запаси на САЩ или данните за американската безработица, които се предоставят от по два различни източника, като между публикуването им обикновено има по един цял ден.
Така се оказва, че голяма част от пазарната информация само разсейва инвеститорите. Това пък ежедневно поставя на изпитание характера на всеки трейдър и възможността му да преследва стратегията си и да отстоява вижданията си. Поради тази причина най-важното умение, което трябва да бъде развито, е именно разграничаването на шумовете от съществената информация.
Дали ще успеем да го направим при сделките си е въпрос на възприятия и личностни качества. Факт е обаче, че новата пазарна ситуация прави невъзможно абстрахирането от психологията – най-малкото защото повечето от останалите пазарни участници ще й обърнат внимание и ще се стигне до самоосъществяващо се пророчество.
Ако успеем да го направим, ще си гарантираме място в „залата на славата”. В нея присъстват имената на малцина, тъй като повечето пазарни участници напускат пазара рано или късно. В повечето случаи – безславно.
02:48 | 21.08.22 г.