Винаги ли може да очакваме дългосрочна печалба от фондовите пазари?

Една от най-популярните стратегии за търговия на фондовите пазари е т. нар. „buy and hold”, при която инвеститорите отварят позиции в сравнително стабилни компании и се надяват да реализират дългосрочна печалба. Този тип търговия изключва спекулативните операции, при които се реализира печалба от много сделки. Логиката при този тип инвестиране е, че при ефективни пазари (при които всички инвеститори имат едновременен достъп до информацията, засягаща съответните компании) е много трудно (или дори невъзможно според някои) да се реализира печалба над средната за пазара. Инвестициите в акции са доходоносни, тъй като като цяло икономиката, в исторически план, расте много повече пъти, отколкото се свива. Така, следвайки популярната логика, това, което отличава фондовите пазари от казината е, че шансовете за позитивна възвращаемост са на страната на инвеститора.

Що се отнася обаче до това кои сектори и кои акции ще реализират по-висока доходност от средната за пазара, кои акции са подценени и кои надценени, това е изцяло въпрос на късмет, смятат привържениците на този популярен тип инвестиране.

Ако всички очакваме дадена компания да повиши цената на акциите си, то това моментално би се отразило в цената й и спекулативните инвестиции не биха донесли над средната печалба.

Стратегията „buy and hold” доби популярност през последните няколко десетилетия в САЩ и бе основният фокус на една от „библиите” на Wall Street – книгата „Случайна разходка по Уол Стрийт“ (“Random Walk Down Street”). В нея авторът Бъртон Малкиел защитава тезата, че в дългосрочен план (10-20 години) този на пръв поглед консервативен подход към пазарите реализира добра печалба и нещо повече: нито една стратегия, според наистина изчерпателните проучвания на редица академици, не успява да реализира по-висока доходност от обикновената „buy and hold”.

Изглежда обаче Малкиел е бил прекалено фокусиран върху щатския пазар при формулирането на този популярен подход. Ако погледнем като цяло световните фондови пазари стратегията „buy and hold” не се оказва толкова печеливша. Акциите не винаги се повишават в дългосрочен план.

Изследване на икономисти от London Business School показва именно това. Елрой Димсън, Пол Марш и Майк Стантън разглеждат фондовите пазари на 16 различни страни за периода 1900-2000 г. Инвеститорите, които залагат на Китай и Русия през този период, губят огромна част от инвестициите си заради революциите в двете страни. Тези, които решават, че Германия ще бъде новото индустриално чудо на Стария континент и залагат на империята на Вилхелм II в самото начало на века, губят инвестициите си поради изтощителните войни, в които страната участва и последвалите периоди на хиперинфлация.

Интересното тук е как повечето изследователи не обръщат внимание на тези случаи и с лека ръка ги разглеждат по-скоро като изключение от правилото. Реалността обаче е съвсем друга. Наистина, американската икономика не е имала нито един 20-годишен период с отрицателна възвращаемост на Wall Street (Най-дългият период на отрицателна доходност от фондовите пазари в САЩ е неминуемо след Голямата депресия). Но само още три държави от изследваните 16 могат да се похвалят със същия кратък интервал на отрицателна доходност. Инвеститорите в Япония, Франция, Германия и Испания след някои крахове на пазарите или други икономически кризи в някои случаи е трябвало да чакат 50-60 години, за да реализират положителна възвращаемост от инвестициите си. Тези периоди в Италия и Белгия са били 70 години в някои случаи.

От тези страни Япония, втората по големина икономика в света, е може би най-интересният такъв случай. В последния търговски ден на 1990 година основният индекс на японската икономика - Nikkei 225, стигна рекордните 38 915 пункта. Вече почти 18 години след това индексът се намира на нива от около 17 000. Японските акции не успяха да се възстановят оттогава. Нещо повече, по пътя надолу на японските индекси много от инвестиционните съветници откриваха нови и нови „дъна”, които представляваха „отлични възможности” за отваряне на дълги позиции, а техническите анализатори се кълняха в достигането на исторически минимуми около 24 000 пункта. Това съответно костваше милиони на клиентите им.

Така старата „истина”, че в дългосрочен план инвестициите в акции винаги ще носят печалба трябва да бъде преразгледана основно. Инвеститорите, които вярват сляпо в дългосрочното повишаване на пазарите, трябва да бъдат по-внимателни с парите си.

Разбира се, самото съществуване на този позитивизъм допринася за неговото опровергаване. Инвеститорите продължават да купуват акции (или други активи), убедени, че цените им ще продължават да се повишават в дългосрочен план и така „надуват” цените, докато в един момент се стига до неизбежна криза. Именно това се случи в Япония.

Интересен такъв паралел съществува и днес. През 2005 г. Бен Бернанке, тогава съветник по икономическите въпроси на президента на САЩ, на въпрос дали цените на жилищата в страната не са прекалено високи и дали може да се очаква понижение, отговори: ”Никога не сме имали спад в цените на жилищата в цялата страна. Смятам, че е по-вероятно ръстът на цените да се забави и стабилизира, отколкото да се отчете понижение”.

Така безразборното насочване на кредити към жилищните пазари, под формата на не добре обезпечени ипотеки и др., продължи на базата на очакването, че ръстът на цените на жилищата и за в бъдеще ще обоснове тези инвестиции. Както сме свидетели през последните месеци, пазарът започна да наказва инвеститорите за тяхната наивност – нещо, което безспорно заплашва не само американската икономика, но и световната.