Фиксирано-фракционен метод за управление на капитала

В тази статия ще разгледаме основите на това, което касае фиксирано-фракционната търговия. Нека поясним, че това е най-използваният и най-препоръчваният метод за управление на капитала за борсови инструменти, търгуващи се с лостов ефект (или казано иначе - тези, които позволяват използването на маржин). Ще разгледаме не само как работи методът, но също така и последствията от използването му. Въз основа на това ще преценим дали е подходящ за приложение от индивидуални борсови участници при игра с ограничен капитал. Тази статия ще ни научи какви са недостатъците на този вид управление на капитала. Изключително е важно да разберем тази форма на управление на капитала, ако искаме да схванем идеята на другия вариант на управление на капитала - играта с фиксирано съотношение, която е другата широко разпространена форма на управление на капитала.

Математика на фиксирано-фракционната търговия

Според този метод за всяка отделна сделка не трябва да се рискува повече от определен процент от баланса по сметката. Ако имаме размер на капитала от 10 000 долара и търгуваме съгласно правилата на фиксирано-фракционния подход, като не рискуваме повече от 2% от капитала на сделка, то за следващата сделка ще рискуваме не повече от 200 долара. Ако искаме да купим акция на стойност 10 долара и трябва да сложим защитния стоп на 9 долара, рискът ще е 1 долар на акция, което означава, че можем да купим 200 броя акции.

При игра с фючърси се използва следната формула:

Най-голяма потенциална загуба/рискуван процент на сделка = минимален баланс на сметката, за да предприемем сделката

Това е и една от най-популярните препоръки във финансовата индустрия: да се играе с един контракт за всеки 10 000 долара от капитала.

Произходът на фиксирано-фракционния метод е интересен. Първо, тази разновидност на управлението на капитала не се обуславя от никаква последователност или изход от предишните сделки. Ако най-голямата загуба по сделка е 2 000 долара и рискът по отделна сделка е 10% от сметката, се генерира набор от нива, които показват къде да се увеличат или намалят контрактите, независимо от статистиката на използваната стратегия или последствията от приложението й. Фиксираната пропорция се базирана на единична сделка - тази с най-голяма загуба. Тя не взема под внимание потенциалният спад, който може да бъде предизвикан от поредица последователно губещи сделки.

Например, ако най-голямата потенциална загуба е 2 000 долара и максималният процент за риск от капитала е 10%, тогава е валидна следната схема за намаляване и увеличаване броя на търгуваните контракти:

$2 000/0.1=$20 000 минимален баланс по сметката, за да започнем да търгуваме с един контракт

$20 000-$39 999=1 контракт

40 000-59 999=2 контракта

60 000-79 999=3 контракта

80 000-99 999=4 контракта

И така се добавя по един контракт за всеки следващи 20 000 долара. Ако капиталът мине над 40 000 долара и започнем търговия с два контракта, то ние ще се върнем пак на един след като балансът падне по 40 000 долара.

Това е в общи линии същността на фиксирано-фракционния подход. В следващите редове ще разгледаме някои разновидности на тази форма на управление на капитала.

Риск 3% или по-малко за всяка сделка

Този вариант се използва масово от фонд мениджърите, освен това той се препоръчва и за индивидуалните трейдъри. За разлика от играта с един контракт за всеки 10 000 долара, тази разновидност предлага по-нисък риск по сметката при проявлението на спадовете.

Проблемът обаче с този вариант е не рискът от спад в капитала ни, а по-скоро потенциалът за растеж на парите по сметката. Ако приложим правилно формулата на метода, то необходимият размер на сметката ще е:

$1 000/0.02=$50 000

Или казано с други думи: играем с един контракт за всеки 50 000 долара от капитала ни. Следователно, за да увеличим количеството за игра двойно, трябва балансът ни да възлезе на 100 000 долара.

Ако рискуваме само 1% при максимална загуба на сделка от 1 000 долара, то ще са необходими 100 000 долара, за да започнем играта с един контракт и ще можем да преминем на 2 контракта, когато стигнем 200 000 долара. При риск от 2 000 долара на сделка и 2% началният размер на сметката е същият.

Очевидно е, че ще са необходими много години за трупане на печалба, докато дойде време да увеличим количеството контракти за игра и да започнем да прилагаме принципите за управлението на капитала за геометрично нарастване на капитала ни. Следователно това не е най-подходящият метод за индивидуалния участник в борсовата игра.

Любопитното в такъв случай е: Как тогава рискът от 1, 2 или 3% е полезен за професионалните фонд мениджъри?

В действителност той не им върши работа. Обаче там сумите, с които се оперира, са значително по-големи и затова недостатъкът на метода не е толкова забележим. Например фонд с 20 милиона капитал, може да използва 1% риск, за да определи от колко контракта да е следващата му сделка. Ако най-голямата губеща сделка е 2 000 долара за контракт, те ще разделят 2 милиона на 200 000 долара и ще играят със 100 контракта за следващата сделка. Ако сделката е губеща, те ще загубят 1% от сметката си, но ако е печеливша с 2 000 долара за контракт, те ще увеличат размера на капитала си до 2 милиона и 200 хиляди. За следващата си сделка те ще могат да играят със 101 контракта. Това е и разликата на фондовете спрямо индивидуалните спекуланти - последните може да чакат няколко години, докато дойде време да увеличат контрактите, с които играят, докато фондът може да го постигне и с една сделка.

Логичният извод след тези разсъждения е, че е нормално да се рискува от 2 до 10% от наличния баланс по сметката си. Важно е постоянно да се играе с процента, с който сме започнали, а какъв ще бъде той зависи от склонността ни към риск и способността ни да приемаме губещите сделки и да преживяваме финансово и емоционално неизбежните спадове в капитала.

Като заключение нека разгледаме предимствата и недостатъците на разгледания в тази статия метод за управление на капитала:

Предимства: Може да поддържа сравнително приемливо ниво на риск при избор на нисък процент за сделка спрямо размера на капитала ни; може да се осигури наличието на някакъв геометричен ръст по сметката с използването на сравнително по-висок процент риск за сделка.

Недостатъци: Използването на прекалено висок процент риск води до катастрофални последици, използването на прекалено нисък процент води до прекалено бавно нарастване на капитала ни, използването на някакъв междинен процент не може да доведе до постигането на подходящо съотношение между потенциала на риска спрямо потенциала на възвръщаемостта. Вижте всички статии от категория Обучение