д-р Ваня Бабанин, консултант по управление на брандове и репутация
Европейският комуникационен мониторинг през 2020 година се базира на данни от 2 324 комуникационни професионалиста от 44 държави. Основни акценти на проучването през тази година са етичните предизвикателства и ресурсите за справяне с тях, кибер сигурността и комуникациите, половата равнопоставеност в професията, стратегическите насоки и развитието на комуникационните канали, както и състоянието и бъдещите очаквания към компетенциите в професията. Проучването се провежда с подкрепата и на Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD).
Не мога да не се съглася с Ким Ларсен, нашият действащ президент на EACD, че особено във времена на радикална промяна на правилата и несигурност, за всеки става видимо, че нашата роля като комукатори е изключително важна, за да изведем фактите, да опосредим диалога и да създадем споделен смисъл, “който подпомага индивидите, общностите и организациите да отговорят на кризата и да продължат напред по балансиран и устойчив начин. Тази роля идва с множество възможности за реално влияние, но също и със задължението да отчетем своята роля, отговорностите, уменията, които ни позволяват да вършим добре работата си, и етичните дилеми, с които се сблъскваме” (Ким Ларсен).
Какво показват резултатите за тенденциите при управление на комуникацията и репутацията?
На първо място, че етичните предизвикателства са тема за все по-повече комуникационни практици - за почти всеки втори. Мнозинството от респондентите, или 46,5%, са сблъсквали с предизивкателства от такова естество няколко пъти през изминалата година. И това е съвсем естествено - в днешния глобализиран и с висока степен на комплексност свят, свързаността е в много посоки и плоскости. Затова и да оцениш глобалните последици от индивидуалните действия понякога не е лека задача. Следващата голяма група от участниците в Европейския комуникационен мониторинг са тези, които не са се сблъсквали с етични предизвикателства (35,1%), а най-малко представени са онези, които са се сблъсквали само веднъж (18,3%).
Но по-интересни в случая са измененията в сравенение с 2012 година, сочещи ръст на сблъскалите се с множество етични предизвикателства (близо 33% ръст), за сметка на намалението при групата на не-сблъсквалите се (най-голямата група през 2012 г. с 43,2%) и при групата, срещала се със само едно предизвикателство от етичен характер (съответно с 21,7% през 2012 г.). Географското разпределение, от своя страна, сочи най-голям дял в по-южните или източни държави на континента, например Португалия, Хърватска, Полша, а най-малък дял - съответно в северните страни, Белгия и Германия. В професионално отношение като най-изложени на етичните предизвикателства са консултантите и съветниците (48,6%), както и професионалистите, заети със стратегическите аспекти на професията (46,8%).
В най-голяма степен при справянето си с тези предизвикателства професионалисите разчитат на собствените си вярвания и убеждения (86,1%), на насоките от собствената организация (76,5%), но също и на етични кодекси на професионалните организации (57,5%).
Киберсигурността е все повече тема с голямо значение в цялата бизнес общност - според доклад на Световния Икономически Форум (WEF, 2019) кибер-атаките и измамата или кражбата на данни са две от петте топ риска според изпълнителните директори. Комуникационната общност не прави изключение от тази тенденция на все по-голяма несигурност, породена от зависимостта ни от дигиталните технологии. Близо две трети (63,2%) от комуникационните професионалисти в Европа са насочвали вниманието си към дебати за киберсигурността, а 59 процента намират връзка между киберсигурността и ежедневната си работа. Най-голямо ниво на осъзнатост на заплахите във връзка с киберсигурността демонстрират професионалистите в публично търгуваните компании и в правителствените организации, докато колегите в частни текомпании, НПО и консултантите остават на заден план в това отношение.
Ангажиментът на комуникационните професионалисти във връзка с киберсигурността е насочен в по-голяма степен към справянето с проблема: проявява се в управление на кризисните комуникации за организацията (44,9%) и адресиране на киберсигурността като тема във вътрешните комуникации (31,1%). На второ място идват структурните промени като обучение на служителите за киберсигурност (26%), въвеждането на насоки и препоръки (18,4%) и на технологии (17,7%) за киберсигурност.
Има голямо разделение в това отношение между Северна и Западна Европа от една страна (професионалистите от Германия, например, определят темата за киберсигурността като широко дискутирана - цели 81,9%, във Великобритания - 80,0%, в Дания - със 78,8%) и Южна и Източна Европа, от друга страна (по същия въпрос в Хърватска като широко дискутирана определят темата едва 20% от комуникационните професионалисти, в Сърбия - 25,5% и в Гърция - съответно 30,2%).
Основното притеснение на комуникационните отдели и агенции е, че киберпрестъпници могат да “хакнат” техните сайтове и/или профили в социалните медии, да затворят дигиталната им инфраструктура и в - по-малка степен - да откраднат данни за заинтересовани трети страни или да доведат до изтичане на чувствителна информация.
При стратегическото развитие на каналите на комуникация не се наблюдават големи изненади. Попитани за въприятието за значимост на различните канали при достигане на целевите групи през 2020 година (и сравнявайки очакванията за 2023 г.), практиците поставят социалните медии на първо място (с 87,6%), следвани от онлайн комуникацията посредством уеб-сайтове, е-мейли и интранет (82,1%), общуването лице-в-лице (82,1%), разпространяването на новини чрез онлайн медии (80,0%), и мобилната комуникация (приложения за телефони/таблети, мобилни странции) - със 75,3%.
Интересно е значително по-голямото осъзнаване на необходомистта от изграждане и непрестанно допълнително обучение за подобряване на уменията и компетенциите сред по-опитните професионалисти. Почти половината от участниците в изследването (43,3%) считат, че компетенциите в професията са широко обсъждани в тяхната страна. В отговор на което и повечето практици (80,9%) вярват в необходимостта от постоянно усъвършенстване на знанията и уменията. Но значимостта на изграждането на компетенциите варира в голяма степен в зависимост от опита и местоположението. Професионалистите с голям опит са по-наясно с нуждата да развиват още своите компетенции, докато една четвърт от практиците между 20- и 30-годишна възраст оценяват тази нужда като средна или ниска. Най-силно осъзната е необходимостта в Западна и Северна Европа.
Комуникационните лидери притежават бизнес, управленски и комуникационни умения, които надминават тези на подчинените им. По-младите професионалисти пък имат най-добре развити технологични умения.
По отношение на тренингите и обученията за придобиване на умения и компетенции средно за Европа през 2019 г. са били отделени 19 дни, 10 от които през свободното време на комуникационните професионалисти (уикенди, вечери или по време на отпуск). Най-голям е делът на личното отделено време сред професионалистите, работещи като консултанти или в агенции, а най-малко - в публично търгуваните компании.
За изследването:
Участниците в проучването са в по-голямата си степен комуникационни професионалисти с богат опит (68,6% с над 10 години в областта) и на ръководни позиции - 35,7% са ръководители на комуникационни направления или агенции, 28,1% са екипни лидери или ръководители отдели. Разпределението на организациите също е добре балансирано: 32,3% са агенциите и консултантите, комуникационните звена на частни компании са представени с 22%, на публично търгуваните и НПО съответно с 16,9% и 10,1%, а политическите организации, държавния и публичен сектор са представени от 18,7% от участниците. Радващ е и ръстът на участници от Източна Европа (19,4% или 451 човека общо). За сравнение с първия такъв мониторинг през 2007 година участие вземат общо 1087 човека от 22 държави. Още на следващата година, 2008, участниците вече са над 1500 от 37 дръжави, а делът на Източна Европа тогава е 11%.
Източници:
EUPRERA European Public Relations Education and Research Association, Brussels, www.euprera.org EACD European Association of Communication Directors, Brussels, www.eacd-online.eu
Prof. Dr. Ansgar Zerfass and the research team for the whole document and all parts, charts and data. (Zerfass, A., Verhoeven, P., Moreno, A., Tench, R., & Verčič, D. (2020).)
(извадки след официалното представяне на 29 май 2020: https://www.communicationmonitor.eu/2020/05/29/ecm-european-communication-monitor-2020)
Материалът е изготвен за Investor.bg. Заглавието е на редакцията
P { margin-bottom: 0.08in } A:link { so-language: zxx }
10:04 | 13.09.22 г.