Какво предстои? Това е въпросът, който си задава всеки в днешно време. И не е чудно – бъдещето, каквото си го представяхме едва преди месеци, не изглежда никак вероятно в скоро време.
В свой анализ Кевин Снийдър и Шубхам Шинхал от McKinsey обобщават няколко действия, които са били споменавани многократно в дискусии с бизнес лидери по целия свят. Става дума за това кои нагласи или практики трябва да бъдат прекратени, кои трябва да се стартират и кои трябва да се ускорят. 1. От това да спим в офиса до ефективната работа от разстояние
Спрете да мислите (и да се надявате), че старото ще се върне! Всъщност това не е кой знае какъв проблем. Повечето мениджъри са доволни от това колко добре се случва внезапното увеличение на дистанционната работа.
В същото време има известна носталгия по „добрите стари времена“, около януари 2020 г., когато беше лесно да се натъкнете на хора в кафенетата. Тези дни вече ги няма. Съществува обаче рискът компаниите да разчитат твърде много на отдалечена работа. В Съединените щати повече от 70 процента от работните места не могат да се извършват извън офиса. Отдалечената работа не е панацея за днешните предизвикателства на работното място, като обученията, безработицата и загубата на производителност.
Започнете да мислите как да организирате работата за разпределена работна сила
Работата от разстояние е много повече от това да дадете на хората лаптоп. Някои от навиците от офисния живот не могат да бъдат пресъздадени. Но нормите, свързани с традиционната работа - например, че след като излезете от службата, работният ден е приключен, са важни. Както казва един от главните изпълнителни директори в проучването: „Не се работи толкова много от дома; по-скоро наистина се спи в офиса“.
За да се превърне дистанционната работа в устойчив процес, компаниите трябва да помогнат на служителите си да създадат някои граници:
Онзи вид взаимодействие, който се е осъществявал в коридора, може да се замени с бързо телефонно обаждане, а не с видеоконференция. Може също така да се помогне за определяне на „работно време“ за определени групи, споделяне на съвети за проследяване на времето и обявяване, че няма очаквания на имейлите да бъде отговаряно след определен час.
Офисният живот е добре определен. Конферентната зала се използва, или не е. Шефът седи на определено място, IT отделът – на друго. Но има и полезни неформални действия. Мрежи могат да се образуват спонтанно. Струва си да опитате да изградите подобни неформални взаимодействия. TED Conferences, организаторът на конференциите, е създал виртуални пространства, така че докато хората са разделени, те да не са сами. Софтуерната компания Zapier създава случайни двойки видеоконференции, така че хората, които не могат да се сблъскат един в друг в коридора сега, да се запознаят виртуално.
2. От опашки до мрежи и работа в екип
Спрете да разчитате на традиционните организационни структури!
„Бяхме свикнали с всички тези срещи“, казва изпълнителен директор. „Имаше хора от различни функции, всички защитаващи своята територия. Прекарвахме два часа заедно и нищо не се решаваше. Сега всички тези срещи бяха отменени - и нещата не се разпаднаха".
Това е откровение - и е често срещано. Вместо това компанията събира екипи за справяне с проблемите, свързани с COVID-19. Работейки с определена мисия, чувство за неотложност и само нужния персонал, хората оставят настрана битките и бързо се насочват към решаването на проблеми, разчитайки на експертиза, а не на ранг.
Обърнете внимание на практиките, които ускоряват вземането на решения и изпълнението!
Има начини да се институционализира това, което работи - и ползите могат да бъдат значителни. По време и след финансовата криза през 2008 г. компаниите, които бяха на челната пета позиция по резултати, бяха с около 20 процентни пункта пред своите връстници. Осем години по-късно преднината им нарасна до 150 процентни пункта. Урокът: тези, които се движат по-рано, по-бързо и по-решително се справят най-добре.
03:40 | 12.09.22 г.