Марин Михайлов*
Икономическият свят е свидетел на някои нелеки тенденции. При това не говорим само за геополитическите трудности. Една от тези тенденции, а може би последица от други, е повсеместното нарастване на броя на изпадналите в несъстоятелност компании през последните няколко години. Фалитите на фирмите са се увеличили силно в целия свят през 2018 г. и 2019 г., става ясно от проучване на кредитния застраховател Euler Hermes в 43 страни, представляващи 83% от световния БВП. Особено рязко е това увеличение в Китай - с 60%, но е съществено и в Западна Европа - с 2 процента. В цял свят през 2018 г. фалитите са се увеличили с 10 процента, потвърждавайки тенденцията, започнала през 2017 година, след седем последователни години на спад. За 2019 г. предварителните данни са за ръст на тази нерадостна категория с още 6 на сто.
Според оценки на кредитния застраховател Euler Hermes и във водещата европейска икономика – Германия, тенденцията ще е налице, а през 2020 г. броят на фалитите ще нарасне отново за първи път от десет години. Филиалът на Allianz предвижда увеличение с три процента до малко под 20 000 (2019: 19 370) фалити, както става ясно от годишния „Глобален доклад за несъстоятелността“. През миналата година броят на фалитите беше в застой.
България, уви, не прави изключение от тази тенденция. Темпът на фалиралите български компании се ускорява постоянно през последните години, показват данни на Търговския регистър.
Към края на 2019 г. с около 9% са се увеличили обявилите несъстоятелност фирми спрямо 2018 г., но тук вниманието привлича тенденцията за ръст от 2017 г. насам (2018 г. спрямо 2017 г. - 2% ръст). Анализаторите търсят причините за този тренд в глобалните икономически проблеми, в административните тежести, трудовия пазар и определени рискови сектори от икономиката ни. Разбира се, тези констатации са важни и не бива да се пренебрегват, но това са фактори „извън нас“.
А за да решим един проблем, трябва да го погледнем по-надълбоко и да търсим решението първо в нас. Посочените опасности са валидни за всички икономически субекти в Европа и света, а не само за България, и ние трябва да можем да се справим с тях.
Проблемът, погледнат отвътре
Разбира се, мненията и възможностите са безкрайно много, но нека започнем с един различен поглед и без претенции за цялостност и всеобхватност поне да направим стъпка в посока за осветяване на проблема и намиране на решенията.
Стартирайки определен бизнес, собствениците влагат много енергия и в голяма част от случаите започват по правилния начин. Стараят се и обмислят добре начинанието си. Проучват пазара, възможностите на продуктите, конкуренция и т.н. Започват ентусиазирано и влагат не малки финансови ресурси. Обикновено копират един бизнес модел и стартират. В голямата си част се учат в движение от грешките си и трупат опит.
Разбира се, резултатите в повечето случаи не закъсняват и фирмите се задържат на пазара и с големи усилия „съществуват“ след втората, третата година. Бизнесът се разраства и тогава се стига до внезапно възникнали проблеми. Все повече от тях е необходимо да „решават на пожар“ и все повече няма време за планиране – да не говорим за дългосрочно. Големият проблем обаче не се вижда. Отчита се само забавяне и затруднения от непредвидим характер. Докато в един момент собствениците не осъзнаят, че проблемът е голям, а немалка част от тях не разбират, че са във фалит.
Къде сгрешихме?
Всеки бизнес модел има свое място и време за приложение. Всяка фирма е уникален субект на пазара и не може да съществува дълго време като копие на вече успешна развила се конкурентна фирма.
Необходимо е новата компания да изгради „характер“, собствена визия и стратегия за развитие. „Копирането“ е само за начало и използваните модели за стартиране трябва да се развиват по свой, уникален начин според мисленето, визията и потенциала на основния движещ фактор – собственика. Обикновено собственикът е и управител, и специалист във всяка област на стартиращия бизнес, но това не може и не бива да продължава, след като компанията се разрасне и „порасне“ малко.
На всеки етап от развитието на фирмата е необходимо да се следи колко ефективен и работещ е използваният модел на управление. Дали структурата няма нужда от корекции? Дали отношението към човешкия фактор не трябва да се промени, защото трудовият пазар се е променил, и/или така наречената заобикаляща среда се е променила и изисква различен подход и мислене? Колко от предприемачите, стартирали собствен бизнес, след 3-4 години се доверяват на обучени и компетентни управители и делегират управлението на фирмите си на тях? Колко от тях променят начина си на мислене и гледат на новостите с отворени сърца и готовност да предприемат риска да опитат, да тестват и търсят ? Колко от тях запазват предприемаческия си дух за развитие и желание за постоянно усъвършенстване? Колко от тях знаят защо правят всичко това?