Парадоксът на богатството

Какво представлява т.нар. „парадокс на богатството“?

„Богатите хора живеят скромно. Получава се така, че ако живееш скромно, може да забогатяваш заради това, но ти си пестелив във всичките си решения и пресметлив във всичките си решения. Не само в бизнеса, инвестициите и т.н., а и в покупките, харчовете си, планирането на времето, избора на приятели и т.н. Ако си другият тип, който иска да живее нашироко и се интересува само от желанията си, ти никога няма да бъдеш богат“, разказва пред Investor.bg Alonso,  коментатор от форума на сайта.

По думите му наследството се харчи много бързо. „Винаги ще те хване някой и ще ти вземе парите. Човек е устроен да иска да прави нещо и ще се намери някой измамник да те излъже. Например по пътя София – Варна има кръчми отляво и отдясно без паркинг. Аз как да спра на тази кръчма? Тя е уж за преминаващи. Това е направено от някой по най-глупавия начин. Това са хора, които са получили наследство и са решили да правят бизнес. Съответно те губят. Има и случай, при който родителят развива бизнеса с мисъл да го остави на децата си, а точно година по-късно наследниците от глупост буквално подаряват натрупаното. Виждал съм и случай, при който имот се продава на едва 10% от реалната стойност, за да „му се махне от главата на наследника“, защото той не е работил за това нещо и не може да се справи с бизнес проблемите. Той си казва - „на мен ми трябват някакви пари“ и продава на секундата нещо, което е създавано с години. На наследника му идват чисти пари от нищото, нещо което струва 1 млн., той ако го продава за 200 хил. евро.  И при втората сделка, като „намести“ тези 200 000 евро по същия начин, като губи по 80% на сделка, много бързо „оправя нещата“ и приключва с наследството“, споделя наблюденията си Alonso.

Алекси Андонов, управител на унгарско-българското дружество Витоша, пък разказва и за американско изследване на обитателите на скъпи къщи, според което се оказва, че това са наематели работници (трудови наемници), а самите милионери живеят далеч по-скромно в далеч в скромни имоти. Освен това при анкета сред служителите на банка за това какво биха направили, ако имат 1 млн. долара, всички са отговорили, че ще си купят нещо, тоест ще ги изхарчат. Това според Андонов показва нагласата за харчене и съответно тези хора няма да достигнат до богатство.

Налице е и друг подобен парадокс. „Масово хората, които могат да правят пари, не могат да им се радват, и обратно. Може би причината е в това, че едните се фокусират върху създаването им, а други - върху използването им", пише коментаторът с псевдоним dddd от форума на Investor.bg в блога си dinev.info.

Той пита дали „искащите да харчат" са готови да платят цената на натрупването на богатство, а именно нехарченето. Според него масово хората възприемат като богатство наличието на собствена яхта или самолет (всъщност пасиви), а не портфейл от акции. Сякаш преобладаващата част от хората са фокусирани върху реалното измерение на парите и тяхното харчене, поради което никога не могат „да се видят“ с пари.

Всъщност, ако човек спестява дори само 10% от доходите си, с времето може спестените пари да нараснат толкова, че той да не трябва да работи, дори и да е инвестирал в стандартен инструмент, като индекса S&P 500. Въпросът е да започне рано, например на 18 годишна възраст.

Мнозина са чували сентенцията „важен е първият милион“ или „помни се първият милион“, но истината е, че повечето хора се провалят още на първите 1 000 лв., 10 000 лв., 100 000 лв. и т.н.