Питър Тийл: По-добре вечен ненормалник, отколкото нормален, но смъртен

Питър Тийл е на 48 години, но всеки ден мисли за смъртта – например за това как тя може да бъде избегната.

„Има три начина да се подходи към проблема със смъртта“, заяви преди време пред журналист инвеститорът от Силициевата долина. „Можем да я прием, можем да я отречем, или можем да я победим“. Той счита себе си за един от воюващите и експериментира с всевъзможни диети, като например хормони на растежа. Но скоро възнамерява да опита нов метод. Според сайта Inc.com Тийл иска да участва в клинично изпитание, при което на възрастни хора над 35 години се влива кръв на по-млади хора, за да се подмладят отново телата им.

Дори и сред най-колоритните личности на Силициева долина Питър Тийл е екзотика. Милиардерът, който натрупа състояние от венчър капитали, след като основа PayPal и бе един от първите инвеститори във Facebook, подкрепя президентската кампания на Доналд Тръмп. Той мрази до такава степен всяко държавно регулиране, че инвестира в компании, които искат да създадат независими, намиращи се в международни води т. Нар. Seasteads - постоянни селища в морето извън всякакъв контрол от страна на нациите. И това не е всичко - Тийл има план да бъде замразен, ако не доживее до времето, в което ще бъде намерен ключа към безсмъртието, за да може след това да бъде размразен и третиран.

Идеята, че младият организъм, особено младежката кръв, съдържа есенция, която може да се използва от по-старите тела като подмладяващо средство, не е нова. В началото на 17 век  унгарската „кървна графиня" Ержебет  Батори привличала млади жени към свия замък и ги убива жестоко, за да се къпе в кръвта им и по този начин да си върне собствената си младост. Също така всички вампирски легенди съдържат в ядрото си този мит. Фактът, че фирмите от Силициевата долина постоянно имат нужда от „свежа кръв", не е нов, само че никой не приема това толкова буквално, както Тийл. 

Въпреки това новите опити с младата кръв се основават на сериозни научни изследвания, a и възрастните хора няма да са принудени да убиват младите – едно нормално кръвопреливане ще е достатъчно. Но и произходът на новата терапия е малко или много зловещ. Изследователи от Станфордския университет в Пало Алто, Калифорния, са провеждали от няколко години експерименти с т.нар парабиоза - xиpypгичecкa тexникa,чиятo цeл e изyчaвaнe нa poлятa нa фaктopитe нa кpъвтa във фyнкциятa нa opгaнизмa. Учените от Станфорд преоткриват тази техника, с която се експериментира от средата на 50-те години. Hoвaтa cepия oт oткpития зaпoчвa пpeз 2005 г. в Cтaнфopдcкия yнивepcитeт с нayчния тpyд нa Toмac Paндo и колегите му.  Изcлeдoвaтeлитe стигнали до извода, чe в xeтepoxpoннaтa мeтoдика „млaдaтa кpъв“ дoвeждa чepния дpoб дo пo-млaдo cъcтoяниe и дo пoвeчe cтвoлoви клетки в кocтитe нa cтapитe мишки, с които се експериментира. Но и това не е всичко - yвpeдeнитe мускули ce възcтaнoвявaли пo cъщия нaчин, както пpи млaдитe живoтни. А стволовите клетки, които при възрастните животни са един вид в сънено състояние, отново се пробуждат и започват да се делят.

Микробиологът Тони Уейс-Кьоре, колега на Рандо с произход от Швейцария, се опита да пренесе тези резултати в мозъка. Той изследва заболяването Алцхаймер и се вдъхновява от една забележка на Рандо – младата кръв, влята у възрастни мишки, води до растеж на нови мозъчни клетки.

Уйес-Кьоре започва да прави нови опити с мишки и доказва този процес на регенерация. Освен това установява, че хирургическото съединяване на кръвните системи на две мишки, при което се образува oбщo кpъвooбpaщeниe, вече не е нужно. Дори само вливането на кръвна плазма от млада мишка на по-възрастна води до това биологичният часовник да започне да отброява наобратно.

Тони Уейс-Кьоре основава фирма и започва да тества терапията с 18 болни от Алцхаймер в ранен стадий. Първите резултати ще са налице към края на тази година, пише германският Die Zeit. 

Но не това са експериментите, които вдъхновяват мечтатели като Питър Тийл. За тях има друга оферта  от компания на име Ambrosia, която е регистрирана в Монтерей, Калифорния. Тя няма сериозна реклама, бившият изследовател от Стандфорд на име Джеси Кармазин не я рекламира много. Ако в Googlе напишете "Ambrosia" и "Монтерей", ще попаднете на индийски ресторант. На в сайта ClinicalTrials.gov, на който се регистрират клинични изпитвания върху хора по целия свят, ще попаднете на материал за изследването, в което пише, че се търсят доброволци. Единственото изискване е те да са по-възрастни от 35 години. След това ще получат еднократо кръвопреливане от млад донор на възраст между 16 и 25 години. След един месец ще бъдат изследвани дали мярката е имала подмладяващ ефект, който се проявява чрез определени биомаркери.

Онова, което е спестено в поканата- всеки от 600 доброволци трябва да плати по 8000 долара за участието в експеримента. Доста сериозна сума, ако се има предвид, че дори при положителен резултат нито един учен не обещава изрично траен подмладяващ ефект. За да има смисъл, е нужно постоянно кръвопреливане. 

Комерсиалният опит бе остро разкритикуван от редица учени. Тони Уейс-Кьоре, който сам се подлага на експерименти с млада кръв, заявява пред специализираното списание Science, че по този начин се злоупотребява с доверието и надеждите на участниците. Той също така разкритикува факта, че проучването не е плацебо-контролирано, на което Кармазин контрира, че не може да вземеш от някого 8000 долара и да му дадеш „сляпо” лечение, в случая – консерва с кръв на пенсионер. 

И така – може ли да се окаже, че кръвните банки, които съхраняват кръв на донори от целия свят, ще се превърнат в един вид елексир на младостта. Дали младата кръвна плазма няма да се превърне в лайфстайл-дрога? Тони Уейс-Кьоре се противопоставя на това. Като се имат предвид обаче ужасните странични ефекти от старческата деменция, всяка една превенция според него е разумна.

“Ние си мием зъбите още като деца, а не едва след като те с еповредят", казва той. „А и къде пише, че човек може да доживее само до 100 години”. Но самият той възнамерява да се подложи на инфузия едва тогава, когато има конкретни доказателства за полезността на клиничната терапия. Твърде често досега се  е оказвало, че резулатите от експерименти с мишки не се предават автоматично и на хората.