Финансовата акула, която винаги плува срещу течението

За последователите и феновете му той е един от най-успешните инвеститори в света. Брилянтен хедж фонд мениджър, който се осмели да залага срещу икономики - и по този начин спечели милиарди. Но за критиците му той е агресивна финансова акула. Джордж Сорос поляризира мненията. Мултимилиардерът никога не успя да се отърве от образа на играч, който залага рисковано, въпреки че инвестира значително в образа си на философ и филантроп. Сега Сорос празнува своя 85-и рожден ден.

Кариерата на Сорос е типичната история на човек, който мие чинии, и става след това пословично богат. Роден през 1930 г. в Будапеща и произхождащ от еврейско семейство, американският инвеститор звезда идва през 1947 г. като млад мъж във Великобритания. Следва философия в London School of Economics and Political Science и придобива докторска степен. Неговият ментор там е бил Карл Попър, чиито идеи са повлияли целия живот на Сорос. През 1956 г. той емигрира в САЩ, където осъществява кариерата си - като финансов инвеститор, а не като учен.

Всъщност той може да бъде доволен от съдбата. Списание Forbes оценява състоянието му на 24,2 млрд. долара - брилянтен баланс за всеки, който започва кариерата си като беден тийнейджър в Лондон, който избягва от нацисткия терор и устоява на бруталността на един тоталитарен, комунистически режим.

Неговият най-голям пробив беше през 1992 г., когато осъществи легендарния залог срещу британския паунд. Както преди въвеждането на еврото Великобритания отстъпи пред натиска на финансовите пазари и отвърза паунда от европейската система на фиксирани валутни курсове, той натрупа милиардно богатство в рамките на няколко дни. Сорос написа финансова история, като "човекът, който ограби Банката на Англия". Трагедията на всичко това – той би искал да е нещо повече от само инвеститор. Вижда се в ролята на философ. И многократно настоява, че парите не го интересуват толкова.  Сорос често е осмиван за доста от теориите му, но те в края на краищата е оказват успешната основа на неговата дейност. Максимата му е, че хората действат нерационално. Много лесно те можели да превърнат състояние на равновесие в един дисбаланс – например едно авторитарно общество от една демокрация. Ето защо за него поведението на индивидите никога не се базира само на факти. По-скоро става дума за това как хората възприемат дадени ситуации. Според Сорос между мнението на участник на пазара и реалната ситуация може да има множество обратни връзки. Резултатът е толкова силен, че дори може да промени фундаменталните данни. В случая със залога срещу британския паунд това го е накарало до повярва, че могат да се случат революционни неща. Той е сред малцината, които биха могли да си представят, че нещата на Острова няма да продължат вечно по стария начин. „Сорос е мразен, защото много хора в Източна Европа и Централна Азия смятат, че той използва парите си, за да руши устоите на политическите им системи. Вярно или не, това гледище клони към популяризиране на антиамериканизъм. То дава на диктаторите опорна точка, която да използват против американските дипломати“, пише в свой анализ Forbes.

В продължение на много години Сорос описва себе си като "неуспешен" философ, защото неговите теории не намират подкерпа в научната общност. Едва в началото на финансовата криза през 2008 г. става ясно, че неговите идеи са доста полезни, за да обяснят причините за кризата. Нобеловият лауреат, икономистът Джоузеф Стиглиц, го похвали неколкократно. Дори Лари Съмърс, бившият президент на Харвардския университет и съветник на Барак Обама, както и бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър, наричат идеите му „правилни и важни“. Но колкото и книги да напълни Сорос с абстрактните си идеи, големият пробив му се отрича. Името му винаги се свързва със залозите на финансовите пазари. Но Сорос никога не капитулира. Запазената му марка е, че винаги плува срещу течението. При това никога не крие мнението си и често се намесва по важните теми. Това важи както за икономически, така и за политически теми.

Така например през 2012 г. предложението му Германия, а не Гърция да напусне еврозоната, предизвика истински фурор. „Европа ще умре от икономии, вместо да направи нещо за икономическия ръст“, изказа се той в момент, в който еврокризата се насочи към нова вълна на ескалация. Вина за това според него носят „бюрократите в Германия и Бундесбанк“ със своите мечтания за стабилност и ред. По отношение на темата Европа прави впечатление неговото разкъсване. Тъй като от едната страна е предприемачът, който винаги гони възвръщаемостта. От друга страна имаме „добрия стар светски човек“, който винаги ще се радва да помогне на правителствата с думи и дела. Той ту обмисля да инвестира в Гърция и изпитващите затруднения европейски банки, ту се превръща отново в строг моралист, който твърди, че Европа ще се срине заради отделните различни интереси и липсата на подкрепа към по-слабите страни. Но макар и думите му винаги да попадат в медиите, почти никога идеите му нямат особена тежест. Безспорен е ангажиментът на Сорос в друга област. Малко от супербогатите са толкова щедри, колкото е той. Играч, кандидат държавник и хроничен бърборко, той е и голям филантроп. От десетилетия Сорос дарява огромни суми за благотворителност. Като американец с унгарски произход Сорос винаги придава голямо значение на европейските си корени. В началото на 90-те години той решава да използва своето богатство за хуманитарни цели в Източна Европа. Но и иначе неговите благотворителни кампании на практика не познават граници. Всяка година Сорос дарява милиарди долари на различни институции и организации. Сумата, която е дарил от 1991 г. насам чрез своята фондация „Отворено общество“, е около 5 млрд. долара.  

Сорос е и един от първите сериозни инвеститори в българската софтуерна индустрия след падането на комунизма. С политическа подкрепа през 1998 г. той инициира създаването на "Рила Солюшънс", една от първите частни софтуерни компании в страната, които работят по аутсорсинг проекти за чужбина.

И като инвеститор той все още не е излязъл в пенсия. И когато види добър шанс за печалба, не се колебае да се намеси. Едва преди дни стана ясно, че ще инвестира 2 млрд. долара в новата компания на негов бивш служител. Скот Бесънт управляваше в продължение на 4 години 30-те милиарда долара на Сорос. Фирмата на Бесънт сега става изведнъж един от най-големите хедж фондове стартъпи на света. Мил жест от страна на Сорос, но със сигурност не и без да очаква възвръщаемост.