Планирането на личните финанси става все по-важно с оглед непрекъснато нарастващите разходи и ограничените приходи. По въпросите за спестяването, инвестициите и баланса в личния бюджет разговаряме с финансовия консултант Преслав Китипов.
През 2012 г. Китипов основава независима компания в областта на личното финансово планиране Fast Development Ltd., като също така става член на Financial Planning Association (USА) с цел прилагане на най-добрите практики в областта.
Преслав Китипов има над 15 години опит в областта на капиталовите пазари и инвестиционното банкиране, като работи в едни от най-големите финансови институции в България. Магистър по Бизнес администрация за ръководни кадри (EMBA) от The University of Sheffield, Китипов също притежава степен Магистър от УНСС – специалност Финанси и е Бакалавър по Икономическа информатика от ИУ-Варна.
- Г-н Китипов, трябва ли писмено да отчитаме приходите и разходите си или мозъкът може да обработи всичко на интуиция?
Разбира се, че мозъкът може да обработи тази информация. В същото време, човек е склонен да „забравя“ или да пренебрегва неразумните финансови действия и това е напълно разбираемо. Направете си един експеримент – съставете отчет за вашите разходи за 2012 година. Обзалагам се, че близо 20% ще се окажат в графа - други. Това е една от причините да съставите бюджет поне за една година напред и да сравнявате прогнозните с реалните данни.
- Навикът е втора природа, как човек, свикнал да харчи за определени стоки и услуги, ще осъзнае, че не е добре да го прави?
Трудно. За това има много елегантно и безболезнено решение – „орязвате“ дискреционните разходи с 10%. (грубо казано тези, които нямат характер на неизбежни). По този начин ще подобрите баланса на паричните си потоци без да предизвикате революция в семейството и заинтересованите страни.
- Колко големи трябва да са буферните спестявания, т. нар. „бели пари за черни дни“?
Общовалиден отговор на този въпрос няма. Решението зависи от текущото ви финансово състояние, покритите рискове, срочността на пасивите (кредити и други задължения), имотното състояние, размерът на бързо ликвидната част на активите и др. строго индивидуални фактори.
Не са без значение състоянието на икономиката и перспективите за личностно развитие в случай, че бизнесът ви се свие неочаквано или работодателя реши да предприеме действия по „структурни промени“. Минималният буфер, обаче не бива да пада под 3 пъти фиксираните месечни разходи на домакинството.
- „Простирането извън чергата“ е масово явление особено при младите, може ли обаче човек да спре с тази практика, преди да закъса?
Нормално е. Хората в тази възраст търсят повече забавления отколкото сигурност. Неизменно битува и разбирането - „веднъж се живее“. Младите са тези, които имат на разположения един мощен съюзник – времето. Въпросът е да го използват.
Значителна част от вашите читатели са наясно с концепцията за парите във времето. Нека те покажат на младите какво означава силата на сложната лихва, какво е това доходност, какво е номинален и реален лихвен процент.
- Контрол над разходите или търсене на повече приходи е правилният подход?
Много е лесно. Отговор можете да си дадете и вие, като предварително знаете кога нараства капитала или по друг начин казано – кога се увеличава нетното богатство. Изключваме възможността за повишаване на стойността на притежаваните от вас активи, на хоризонта не се задава наследство от богат чичо, а и не се очертава някой да ви опрости дълговете. Какво остава?
Вложенията в активи (било то и най-обикновен депозит) от текущия ви доход. Сега вече можете да си отговорите на въпроса. кой има възможност да създаде богатство. Този с приходи от 8000лв. и разходи 8500 или друг с приходи 1800 и разходи 1400.
15:13 | 13.09.22 г.