Когато преди няколко години българското правителство продава в рамките на приватизацията голяма фирма на чуждестранен инвеститор, представители на чуждата компания се запознават с ръководството на българската фирма, харесват го и решават да запазят местните мениджъри. Те очакват българите да познават добре компанията, процесите в нея и местния пазар и да я ръководят по-добре от внесени чуждестранни мениджъри, които тепърва трябва да навлизат в спецификата на дружеството и икономическата обстановка.
Звучи логично и разумно. Но не след дълго инвеститорът с изненада открива, че компанията затъва в загуби. Извършената проверка показва, че най-вероятната причина е некомпетентно управление. След като инвеститорът „внася” чуждестранни мениджъри, финансовите ѝ резултати значително се подобряват. Въпреки че името на компанията остава анонимно, историята е действителна. Има ли проблем с българските мениджъри и къде се корени той?
Действителността и фактите говорят, че цялостното равнище на мениджмънта в България е на ниско ниво спрямо Европа, Северна Америка и дори Азия. Основната причина за това се корени в образованието. Човекът с лидерски заложби е лесно разпознаваем в тълпата, но добрите мениджърски качества не са вроден талант, а са плод на много усилия, работа, обучение и опит.
Какво обаче получават студентите в България? Висше образование със степен бакалавър и/или магистър, базирано основно на теория. Образованието не среща нуждите на бизнеса и това е широко дискутиран в медиите проблем, но решението му все още е далеч. Не по-малко належащ е проблемът с недостатъчното и/или неподходящото образование на мениджърите.
Как изгледа ситуацията в световната практика? На запад обучението по мениджмънт започва след завършването на висше образование и след известен практически опит, обикновено поне три години. Именно подобна теза развиват проф. Кристос Гроуз, лектор в International Hellenic University (Гърция), както и Владимир Борачев, управляващ директор на Avon, който има MBA степен от испанския IESE.
19:45 | 13.09.22 г.