Иво Сеизов: У нас има дългосрочно успешни трейдъри на форекс и CFD

- Колко често влизате  в позиции като дилър?

Това зависи от времето, с което разполагам, но усетя ли, че пазарът влиза в екстремуми (каквито в момента има на някои от дълговите книжа), гледам да отделям време и за търговия. В крайна сметка едно е да си мениджър на финансова компания, която оперира на пазара, а съвсем друго е и да поддържаш формата си като индивидуален участник.

- Трябва ли да се въведе таван за ливъриджа, който клиентите могат да ползват, така както го има в други страни?

По принцип в България брокерите ограничават ливърджа на своите клиенти, за да бъдат контролирани и да се ограничава рискът. Високият ливъридж беше и една от причините за създаването на серия балони, спукването на които доведе до ипотечната криза в САЩ, разтърсила из основи цялата финансова система. Урокът, който научихме е, че ако системният ливъридж стане прекалено голям, пазарите стават нестабилни, предразположени към спекулативни балони и дефлационен колапс, като спекулантите са принудени да продават, за да укрепят позициите си, с което още повече натискат цените надолу. Подобен таван на ливъриджа трябва да бъде адекватен, за да не накърни индустрията и отблъсне спекулантите.     

- Какво предпочитат брокерите - клиенти, търгуващи при голям ливъридж, но кратко или при по-малък, но дълго?

Брокерите предпочитат клиенти, които са наясно с риска вследстиве на лостовия ефект – ливъридж. Основният проблем със загубите на клиентите е свързан с неправилното управление на парите и риска, което рефлектира и върху брокерите. За създаване на устойчив брокерски бизнес са необходими клиенти, които успяват в средносрочен план да търгуват успешно и да печелят. Клиентите, които използват високо ниво на риск могат да удвоят сметката си с две сделки, но да загубят всичко в следващата, като тогава вече престават да бъдат клиенти и брокерът губи от това.

Брокерските компании реализират приходите си от оборота на клиентите и от адекватното агрегиране на риска и хеджирането му, точно както банките управляват депозити, лихви и валутни операции. Така че в основата на финансовите услуги е не точно профилът на клиентите, а правилно дисперсираната клиентска база и дългосрочната грижа за финансовото здраве на клиентите.

- Каква част от клиентите на посредниците са износители, производители на метали и други, търгуващи, за да застраховат паричните си потоци, или в този сегмент банките са по-конкурентни?

За съжаление  много малка част от бизнеса, който е под риск от движенията на борсовите пазари, използва възможностите за хеджиране, които предлагат инвестиционните посредници. Обикновено след някое рязко колебание на долара или петрола има бум в запитванията от страна на корпоративни клиенти, след което, в процеса на структурирането на хеджиращата стратегия за бизнеса, нещата започват за избледняват. Мястото на банките в обслужването на такива клиенти е основно в сферата на кредитирането, търговските раплащания и типичните банкови операции, но много често като допълнителни услуги поемат и типично брокерски функции, включително и хеджиращи стратегии.

- Какъв ще бъде ефектът от въвеждането на данък върху финансовите транзакции в еврозоната и България ще бъде ли засеганата от него?

Въвеждането на един такъв данък би имал смисъл само ако се въведе в глобален мащаб. В противен случай търговията просто ще се пренасочи към финансови пазари, на който липсват такива регулации. Европейските финансови центрове ще загубят своята привлекателност, финансовата търговия ще се ограничи и ще доведе до изместване на дейностите на европейския финансов сектор, което ще повлече със себе си загуба на работни места и понижение на БВП. Като краен резултат загубите ще са повече от печалбите от този данък.

България неминуемо ще бъде засегната от него. По принцип данъкът е насочен към големите играчи на пазара като банки, хедж фондове и други подобни, но това неизбежно ще окаже влияние и върху ритейл форекса. Търговията ще се оскъпи и на практика доста ще се ограничи. Клиентите просто ще използват услугите на брокери извън Евросъюза.