Вярвате или не, пазарите на акции и облигации се държат по несвойствен начин, който е бил наблюдаван само веднъж през последните повече от 50 години. Необичайното е това, че дивидентната доходност на компаниите надхвърля доходността по десетгодишните американски правителствени облигации, пише MarketWatch.
Към момента дивидентната доходност на компаниите от Dow Jones Industrial Average e 2,8%, а при дружествата от S&P 500 е 2,2 на сто. В същото време доходността по десетгодишните американски правителствени облигации е под 2 на сто.
Същата ситуация имаше за кратко и през 2008-2009 година.
Подобна информация може да не изглежда кой знае колко съществена, но на практика е доста важна. Повечето активни в момента трейдъри са израснали през 80-те, когато на дивидентите се гледаше с пренебрежение и когато на мода бяха капиталовите печалби. Всъщност, много от тогавашните сини чипове изобщо не са изплащали дивиденти.
Това, което наблюдаваме днес обаче, може би е началото на завръщането на ерета преди 1958 година, когато дивидентната доходност по традиция е била по-висока от доходността на облигациите. В този период основната печалба инвеститорите са извличали от дивиденти, а капиталовата печалба е формирала малка част от възвръщаемостта.
Внимателен поглед назад в историята, направен от анализатора Клив Аснъс, показва в какво всъщност се състои разликата между двата модела. Преди 1958 година инвеститорите са очаквали, че на фондовия пазар волатилността ще бъде по-висока от тази при облигациите и съответно са изисквали по-висока доходност, за да се включат на пазара.
Отсъствието на ръст в цената на акциите е карало компаниите да увеличават дивидентните, за да отговорят на това търсене за по-добра възвращаемост.
Постепенно се е зародило усещането за сигурност на пазара и капиталовите печалби са станали важна част от възвръщаемостта. Това именно е натиснало дивидентната доходност надолу и тя е останала на ниски нива в продължение на десетилетия.
Теорията на Аснъс ни дава добро обяснение на това, което се случва в момента. Голямата волатилност на пазарите е травматизирала инвеститорите и сега те изискват далеч по-големи дивиденти, за да останат на пазара на акции.
Колко дълго ще продължи това?
Според Аснъс всичко зависи от очакванията на инвеститорите за относителната волатилност. Тя от своя страна е невъзможна за предсказване, казва той. Паметта на инвеститорите обаче е дълга, както показва периодът след Голямата депресия, повече от две десетилетия след която доходността на държавните облигации на САЩ изпреварва дивидентната доходност.
Изводът? Ако спомените на инвеститорите за високата волатилност не започнат скоро да избледняват, то е по-добре да се подготвите за период, в който дивидентите ще са в центъра на вниманието на инвестиционната общност.
15:01 | 06.09.22 г.