Създателят на Bose подари акциите си на своя университет

Само преди няколко седмици Масачузетският технологичен университет, или както е по-известен – MIT, стана собственик на мажоритарния дял акции на компанията, производител на озвучителни тела Bose.

Основателят на компанията, Амар Босе, е решил да дари почти всичките си акции на университета, който му е дал образованието. Въпреки това MIT няма да получи контрол над компанията. Университетът ще получава най-голям дял от нейните печалби, но няма да има никакво право да се намесва в управлението и работата на концерна. Дарението на 81-годишния Босе е форма на благодарност, без да се замесва университетът в реалния бизнес.

„Днес Амар Босе ни направи огромен подарък и освен това даде невероятен пример на нашите студенти“, казва президентът на MIT Сюзън Хокфийлд, цитирана от Wirtschaftswoche. Тя не пропуска момента да похвали предприемача като великодушен и скромен човек, който винаги е мислил преди всичко в дългосрочен, а не в краткосрочен план.

И двете страни - Bose и MIT, не разкриват финансовия размер на получените акции. От Bose потвърдиха само, че компанията ще продължи да работи както досега и остава частна. Амар Босе остава председател на Надзорния съвет и технически директор.

MIT от своя страна се задължава да не продава акциите и да не се намесва в управлението на концерна.

Самият Амар е следвал именно в MIT. Там е завършил бакалавърска и магистърска степен в специалността „Електротехника“. Босе винаги е бил страстен изследовател, пише Wiwo. Син на индийски имигрант и американска учителка, още 13-годишен, Амар е отворил ателие за поправка на радиоапарати в родната си къща. Всеки петък се измъквал от училище, за да навакса с поръчките от седмицата. Четири години по-късно е приет в университета, където започва академичният му път. Между 1956 и 2001 г. самият Босе е бил част от преподавателското тяло.

Първоначално предприемачът е искал да завещае на университета си мажоритарния дял в своята компания едва след смъртта си. Тясната му връзка с MIT обаче е нарушена, когато синът му е трябвало да плати високи патентни такси за компания, която самият той е основал. Дарението в точно този момент сега може да се тълкува и като опит за помирение с Алма Матер.

Самият Амар описва жеста като израз на нуждата си да подкрепи обучението и по този начин и бъдещето на технологичните компании. В интервю за немското списание той заявява, че преследва две цели: „От една страна, искам да подкрепя самото образование, а от друга – да оставя компанията в частни ръце“. В писмо до своите служители Босе обосновава предписването на дяловете на MIT с това, че иска да остане верен на принципите, които преследва и компанията му.

Световноизвестният производител на озвучителна техника Bose Corporation е основана от Амар още докато е следвал. Компанията е възникнала от нужда – самият Амар, като докторант през петдесетте си е купил няколко нови тонколони. Разочарован от неестественото звучене, той се отдал на изследвания. Вместо обаче да предаде резултатите на студентите си, той решил да ги пресъздаде на практика.

Босе е можел да ползва патенти, които самият той създал като докторант в университета и основава Bose Corporation през 1964 г. Стремежът да подобрява вещите винаги го е тикал напред. Пукащите тонколони го накарали да създаде т. нар. Wave radio, шумът от двигателите го предизвикал да създаде слушалки, които поглъщат околния шум.

Още през 1968 г. Bose се утвърждава на пазара със своите първи озвучителни системи. От основаването на компанията принципите, на които се базира предприемаческата идея, не се променят. А те са прости – на практика Bose се управлява като организация с идеална цел. Печалбите не се изплащат като дивиденти, а отново се връщат в компанията, която ги инвестира в наука и изследвания. „Ако при една листната на борсата компания председателят на Управителния съвет е поставен под натиск от акционерите да направи фирмата възможно най-печеливша, не му остава друго, освен да пести от изследвания и развитие. Това се и случва много често, а аз не искам да виждам това и в Bose Corporation”, казва създателят й.

Затова и този топ предприемач и университетски преподавател цени своите акции колкото науката и изследователската дейност. Но Амар Босе не е единственият, който въпреки богатството и успехите си не забравя своите корени. Подобни мениджъри и предприемачи има и на Стария континент. Като например единият от създателите на SAP Дитмар Хоп, който се счита за един от най-богатите германци. Той финансира отчасти строителството на стадиона SAP-Arena и го подари на футболния отбор на Хофенхайм. Освен това той създаде и фондацията Dietmar-Hopp-Stiftung, която финансира проекти от образователната, социалната, медицинската и спортната сфера. В момента фондацията управлява капитал в размер на 3 млрд. евро и предпочита да инвестира в проекти в района на реките Рейн и Некар. Колегата му и съосновател на SAP Клаус Чира също е създал фондация със своето име. До този момент тя е вложила над 2 млрд. евро в насърчаване на естествените науки и информатиката, както и в образователни курсове за изследователи и журналисти.

Също от областта на високите технологии е Петер Шнел, чиято фондация Software-AG-Stiftung подкрепя с един млрд. евро социални проекти като детски домове, както и научни разработки в сферата на комплементарната медицина, биологично-динамичните изследвания и др. Клаус Шваб, основател и организатор на Световния икономически форум, основа заедно със съпругата си Schwab Foundation for Social Entrepreneurship. Целта й е подпомагане на ангажирани хора, които искат да решават обществени проблеми с предприемачески способи.

Защо обаче европейските милиардери като Хоп, Шваб, като Манфред Лаутеншлегер от финансовата компания MLP, или шефът на Porsche Венделин Видекинд, Роланд Бергер, Ото Байсхайм или наследникът на кафеената империя Jacobs Клаус Йакобс не инвестират парите си в джетове, частни острови или яхти, а се превръщат във филантропи?

„Нищо не е по-лошо от това да четеш в жълтите медии как богаташите убиват времето си с безсмислици“, отговаря лаконично Лаутеншлегер. Освен това те скоро могат да бъдат забравени от съвременниците си или техните наследници. Докато библиотеката „Hasso-Plattner“ или детската клиника „Angelika-Lautenschläger“ винаги ще напомня за дарителя си. А и в крайна сметка милионите в социални проекти, клиники и университети са много по-смислено инвестирани, отколкото в семейния автопарк или собствена островна държава.