Причината финансовите пазари да се страхуват толкова силно от фискалната криза в Гърция не се крие в размерите на гръцката икономика, която е сравнително малка и се равнява само на около 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз (ЕС) и 2,6% от БВП на еврозоната.
Същинският проблем се крие в опасността кризата с държавния дълг да се разпространи в други силно задлъжнели страни, които, подобно на Гърция, имат ограничени възможности за икономически растеж. А това на свой ред ще повиши напрежението на световните финансови пазари, ще затрудни нормалното им функциониране и може да постави банките и кредиторите на Гърция в трудно положение.
Евентуалното задълбочаване на фискалната криза би навредило на световната икономика и то в момент, когато много от развитите държави са свръхзадлъжнели и се намират в т.нар. „капан на ликвидността“. Това означава, че централните им банки са лишени от главния си инструмент за подкрепа на икономиката и насърчаване на заетостта.
Капанът на ликвидността е ситуация, при която краткосрочните лихвени проценти са нулеви и централните банки не могат да стимулират икономиката чрез намаляването на лихвените проценти, при които дават заеми на търговските банки или срещу които търговските банки си отдават една на друга заеми.
Според Кейнсианската школа при попадане в капан на ликвидност увеличаването на парите в обращение не влияе върху икономиката и цените, т.е. паричната политика на централните банки става неефективна. Илюстрация на това е стагнацията на японската икономика през 90-те години на 20-ти век и дефлацията в страната въпреки нулевите лихвени проценти.
Съвременните икономисти, заставащи зад количествената теория за паричното предлагане, обаче са на друго мнение. Според тях увеличеното парично предлагане има ефект дори и при нулеви лихви, защото цените и икономиката, грубо казано, се развиват пропорционално на паричното предлагане.
Най-важно според икономистите и в двата случая е управлението на очакванията за бъдещото парично предлагане, което е гаранция за ценова стабилност. Когато е налице ликвиден капан хората не очакват висока възвръщаемост от своите инвестиции във физически и финансови активи и предпочитат да правят краткосрочни инвестиции, което влошава рецесията и може да доведе до поява на дефлация.
При нормални условия централните банки могат да стимулират икономиката чрез намаляване на лихвите или увеличение на паричната база. Това насърчава кредитирането, потреблението, както и капиталовите инвестиции. Когато обаче основната лихва е вече нула, а състоянието на икономиката остава влошено, централната банка може да увеличи парите в обращение, като ги инжектира в банковата система. След това банките са тези, които трябва да вкарат парите в реалната икономика, за да имат мерките на централната банка ефект.
Когато обаче има ликвиден капан, банките не винаги са склонни да отпускат заеми една на друга или на фирмите и потребителите. По този начин новосъздадената от централната банка ликвидност не може да попадне в икономиката, защото е в капана на банките.
Ето защо нулевите лихвени нива могат да затруднят значително централните банки при провеждането на тяхната парична политика, която има огромно значение за развитието на икономиката. Те са принудени да използват нетрадиционни инструменти, които обаче се възприемат като рисково средство за насърчаване на икономиката.
По-голямата част от развитите икономики по света се намират в ликвиден капан от началото на кризата според известния икономист Пол Кругман, в това число САЩ, еврозоната, Япония, Канада, Швейцария и Великобритания.
Те обаче заедно са източник на около две трети от световния БВП, а това означава, че на практика целият свят се намира в ликвиден капан.
06:51 | 14.09.22 г.