Принципът "купи акции и ги дръж" вече не е панацея, показват някои разочароващи примери. В САЩ General Motors е на 58-годишно дъно. Простичко казано, който е купил акции на GM през 1950 г. до момента не е спечелил нищо, а инфлацията е била доста голяма.
В Япония индексът Nikkei 225 към днешна дата е на ниво 8 297 пункта, след като на 4 януари 1984 г. стартира при 10 000 пункта. Тоест над 25 загубени години и то за страната, държаща патента на „японското икономическо чудо”.
В Европа, например немският индекс DAX e на нивата от 1998 г., тоест 10 години "безвремие" за дългосрочните вложители в него, без да отчитаме инфлацията.
В България най-красноречивият пример е Булгартабак холдинг. От 60 лв. през 1998 г., последната цена е при 24,5 лв. Последната цена на Златни пясъци е 5,101 лв., а рекордът от 1998 г. е бил малко над 20 лв. Подобен е и спадът при акциите на Благоевград-БТ.
Нещо повече, от индексите отпадат по-бавно развиващите се компании и влизат нови по-бързо развиващи се компании. Именно затова фондовете рядко успяват да победят индексите. Просто инвеститорските портфейли са в старите акции.
Например през 1980 г. не е имало технологични акции (Microsoft, Google), но именно тези компании в момента са с най-големите капитализации в света. Така например ако в бъдеще компании за биотехнологии и алтернативни енергийни източници развият открития и имат голяма пазарна капитализация, едва ли старите инвеститори ще са повярвали достатъчно бързо в тях, за да закупят акции. Просто информацията за тези компании е нова, като бизнес и технологии и по тази причина е неясна, не само за инвеститорите, но и за медиите. Така липсва информация за тях в широките медии, които за сметка на това всеки ден пишат за големите компании като General Motors, IBM или банките. Преди компютърните технологии са се появили телекомуникациите, от които старите инвеститорски портфейли отначало не са имали дял, а преди тях се е появило автомобилостроенето, като преди него акциите са били в железопътни и корабни компании.
03:10 | 14.09.22 г.