По случай оттеглянето на Бил Гейтс от работата му на пълен работен ден в Microsoft консултанти и психолози изследвали върховете и низините в 35-годишната му кариера, за да разгадаят факторите, определили успеха му, пише Forbes.
Една от най-“поучителните“ черти на основателя на Microsoft - ясната му визия, е била очевидна още когато е бил съвсем млад. След като пише първата си компютърна програма на 13 години, Гейтс никога не се разколебава в целта си да създаде софтуер, който да има потенциала да промени света.
Целенасочеността на Гейтс понякога го е повеждала по опасни пътища. Повечето от които са водели до успех. Когато е на 20 години, той зарязва обучението си в Харвард, за да основе Microsoft, а през 1998 г. сам отстоява позициите си в антимонополно дело, заведено от правителството. Постиженията му вследствие на тези избори – успеха на Microsoft и уреждане на делото така, че монополът на компанията да не е много ограничен, отразява разбирането на Гейтс за това кога и как всъщност е добра идея да се нарушават правилата.
Но експертите подчертават, че е важно бизнес лидерите, които обмислят рисковани начинания, да са изцяло наясно с възможните им последствия. Хазартът не е за всеки и може да провали нечия кариера, ако не е налице резервен план.
Гейтс е критикуван за стила си на управление, който е определян като заповеднически и нетърпящ възражения, а рязкото му поведение на работното място компрометира друга тайна за успеха му: неохотата му да прави компромиси с целите си. Гейтс обаче печели признанието на служителите си, ръководейки офиса неофициално, сякаш е колежански кампус, и насърчавайки некомформисткото мислене.
Най-важното качество за успеха на Гейтс обаче е самопознанието. Каквото и да прави, той не се колебае да действа в съгласие със своите чувства. Той никога не приема работа, в която не вярва. Гейтс трябва да се приема като успял човек, а не само като бизнесмен, коментира Александра Левит, експерт по кариерно развитие. „Това е ново определение за успеха, но то става все по-важно, тъй като границите между личното и професионалното развитие все повече се заличават“.