Как действат Централните банки при криза?

Винаги, когато финансовата система изпадне в затруднения или криза, погледите се отправят към централните банки. Настоящата ситуация също е такава – от средата на лятото, когато се разгоря ипотечната криза в САЩ, пренесла се в последствие и върху пазарите в други държави, вниманието и на инвеститорите и на трейдърите е насочено към действията на Централните банки. Макар вината за отпускането на лоши кредити или неправилното управление да не е тяхна. Това се дължи на една от основните роли, които изпълняват тези институции в съвременната икономика – функцията на Централната банка да бъде кредитор от последна инстанция. Тази функция произтича от факта, че институцията е натоварена със задължението да се грижи за снабдеността на икономиката с пари. Тъй като единствено тя има правото да създава пари, тя трябва да бди и за ликвидността във финансовата система. Как се осъществява тази функция на практика? Централната банка предоставя средства на търговските банки, които от своя страна кредитират своите клиенти. Когато клиентите на тези банки отидат на гишетата да изтеглят средства в кеш, може да се говори за превръщане на „счетоводните пари“ в реални банкноти, но като цяло "кешовите" разплащания представляват сравнително малка част от общия финансов поток.  Този тип операции, известни като операции на открития пазар, се извършват срещу определено обезпечаване на кредитите. Това става обикновено чрез организирането на търг за предлагане на кредит от Централната банка, при който институцията определя даден минимален лихвен процент, при който могат да бъдат заети средствата. Такава е практиката в еврозоната и Великобритания, където периодично се провеждат такива търгове. Паричното предлагане от страна на Централните банки обаче не е неограничено, тъй като в противен случай би се стигнало до сериозни затруднения и кризи. Обикновено институцията решава каква да бъде „цената“ на кредитите – лихвата по която биват отпускани средствата. При увеличаване на лихвата цената на кредита се увеличава и банките се ограничават в заемането на средства, което автоматично води и до свиване на предлагането на средства за бизнеса и домакинствата. Обикновено тази практика се прилага с цел контролиране на паричната маса и ограничаване на инфлацията. Ако дадена ликвидна криза на паричния пазар не може да бъде овладяна чрез кредитиране на банките, може да се прибегне и до други мерки. Това се прави най-често в ситуация на голяма несигурност и нестабилност на пазарите, когато доверието между отделните банки е сведено до минимум. В този случай Централната банка може да прибегне до отпускането на непредвидени, краткосрочни заеми, които най-често са с падеж един ден. Именно по този начин постъпиха Централните банки на САЩ, еврозоната и Япония в края на август, когато пазарите бяха обхванати от силна ликвидна криза. Според някои източници подобни действия са били предприети от ЕЦБ и през миналата седмица, когато еврото отстъпи значително спрямо щатския долар и то при липсата на сериозни причини за това. С тази своя функция обаче Централните банки трябва да внимават, защото иначе ситуацията може да се влоши допълнително. Необходимо е да бъде напълно сигурно, че търговските банки изпитват само временна криза в ликвидността, а фундаментът им е останал незасегнат от проблемите. Друг проблем, до който може да се стигне при прекалено честото и продължително осигуряване на ликвидност, е опасността от инфлация.