Защо опциите са по-рисков финансов инструмент?

Те дават възможност за по-висока печалба в процентно отношение, но и по-бързо могат да доведат до 100-процентова загуба на инвестицията

Различните финансови деривати, разработени в последните години, предоставиха на инвеститорите значителна гъвкавост. Опциите са един от тези деривати, които предлагат на пазарните участници повече свобода, тъй като имат различни рискови характеристики от тези на обикновените активи.

В общия случай опциите са финансови инструменти, които дават право на техния притежател да закупи или продаде даден актив на предварително определена цена. За разлика от фючърсните договори обаче, притежателят на опция има правото, но не и задължението, да упражни опцията. Така абсолютната стойност на загубата е ограничена, а възможността за печалба на теория е неограничена.

Има два вида опции – "call" опции и "put" опции. Притежателят на "call" опция има право да купи дадения актив на определена цена - “страйк” след определен период – падеж на опцията. Притежателят на "put" опция има правото да продаде дадения актив на “страйк” цената на датата на падежа (или преди това) в зависимост от типа на опцията.

Цената на дадена опция в деня на падежа представлява разликата между цената на актива и "страйка" на опцията. Например, ако притежаваме call опция, която ни дава право да закупим актив АБВ за 100 лв. след един месец, това означава, че притежаваме опция със страйк 100 лв. и падеж 1 месец от днешната дата. Така след един месец, ако цената на актива АБВ е 110 лв., нашата опция ще струва 10 лв. (110-100).

Защо опциите са по-рисков финансов инструмент?

Нека вземем следния пример – закупуваме call опция на стойност 5 лв. със страйк 100 лв. и падеж след един месец. За по-лесно изчисление нека елиминираме времевата стойност на парите и транзакционните комисиони. Ако след един месец пазарната цена на актива АБВ е 80 лв., няма да упражним опцията, тъй като няма смисъл да използваме правото си да купим актив за 100 лв., чиято пазарна стойност е 80 лв. в момента. Така загубата ни е първоначалната инвестиция в опцията, т. е. 5 лв. Това важи за всяка цена на АБВ под 100 лв.

Ако цената на актива АБВ след един месец е 103 лв. и срокът на нашата call опция изтича, то ние ще упражним правото си да закупим актива на 100 лв., като така реализираме печалба от 3 лв., но имайки предвид първоначалната ни инвестиция от 5 лв., нетната ни загуба е само 2 лв. (5 лв. - 3 лв.).

Ако след един месец цената на АБВ е 110 лв., то ние също ще упражним опцията и ще реализираме печалба от 10 лв. (ще закупим актив, чиято пазарна стойност е 110 лв. за 100 лв.) с първоначална инвестиция от 5 лв. Така нетната ни печалба е 5 лв. (10 лв. – 5 лв.).

Ето още няколко резултата за печалбата/загубата от закупуването на call опция за 5 лв. със страйк от 100 лв:

Цена на АБВ след 1 месец	Печалба/загуба от закупуването на 1 call опция за 5 лв. със страйк от 100 лв	Печалба/загуба от закупуването на една дълга позиция в актива АБВ

150 лв.	45 лв. (900%)	50 лв. (50%)
140 лв.	35 лв. (700%)	35 лв. (35%)
110 лв.	5 лв. (100%)	10 лв. (10%)
105 лв.	0 лв. (0%)	5 лв. (5%)
103 лв.	-2 лв. (-40%)	2 лв. (2%)
100 лв.	-5 лв. (-100%)	0 лв. (0%)
90 лв.	-5 лв. (-100%)	-10 лв. (-10%)
80 лв.	-5 лв. (-100%)	-20 лв. ( -20%)
50 лв.	-5 лв. (-100%)	-50 лв. (-50%)
30 лв.	-5 лв. (-100%)	-70 лв. (-70%)
10 лв.	-5 лв. (-100%)	-90 лв. (-90%)

Както се вижда от таблицата, call опциите са много по-чувствителни към ценовите промени на АБВ от обикновена дълга позиция в актива. Call опциите са по-рисков инструмент, защото дават възможност за значително по-висока печалба в процентно отношение, но и по-бързо могат да доведат до 100-процентова загуба на инвестицията. Именно поради възможността да се реализира значителна печалба за кратък период, те са предпочитан инструмент за спекуланти, които очакват драстично увеличение на цените на дадения актив в сравнително кратък период от време или за такива, които нямат достатъчно средства да отворят рентабилна позиция. Нашият модел обаче игнорира един важен аспект на всяка една инвестиция – времевата стойност на парите. Тъй като нашата инвестиция в call опция е направена с дългов капитал (или с капитал, който иначе би донесъл някаква възвращаемост), ако след един месец на датата на падежа на опцията цената на АБВ е 105 лв., то инвеститорът няма да е “на нулата”, а ще е регистрирал загуба заради лихвите. За да се отчете този и други ефекти при оценяването на опции, икономистите развиват през годините няколко сложни, математически модела, като най-известният от тях е този разработен от Фишър Блек и Майрън Сколс през 1973 г., известен като моделът Black-Scholes. Вижте всички статии от категория Обучение