Облигациите са дългови ценни книги, при които най-общо казано инвеститорите отпускат кредит на компания или държава срещу лихва, в повечето случаи под формата на купон. Тези ценни книжа не са подходящи за хора, стремящи се към големи печалби, а по-скоро за консервативни инвеститори, търсещи малък риск, съответно и по-нисък доход.
Има различни разновидности на облигациите в зависимост от начина, по който се реализира доходът, определянето на лихвата им и др. Най-често срещани са тези, при които се получават предварително определени периодични купонни плащания (често основен лихвен процент плюс надбавка) и номиналната стойност на падежа. Срещат се също и облигации, при които номиналът се изплаща на няколко вноски заедно с купонни плащания (т.н. амортизиране).
Облигациите могат да се продават и с отстъпка (дисконт), която определя и доходността (лихвата) им. Например, ако инвеститор закупи едногодишна облигация с номинал от 100 лева на цена 90 лв., то доходът му ще са тези 10 лева отстъпка, или 11,11 на сто.
Срокът, за който се издават облигации, може да бъде и 3 месеца, както и 50 години, като връзката между дохода и срока, за който е издадена облигацията, се нарича крива на дохода.
Цените на облигациите се влияят от множество фактори като дохода, който носят, времето до падежа, лихвеното равнище, както и от възвръщаемостта на други възможни инвестиции. Облигациите основно се търгуват от професионални инвеститори, най-често застрахователни дружества, банки, пенсионни и други фондове.
Много малко инвеститори държат облигациите си до падежа им, а вместо това ги търгуват както акциите. Въпреки че са с предварително определена доходност, търсенето и предлагането могат да движат цената им над и под номиналната им стойност. По този начин съответно се променя възвръщаемостта, която книжата носят.
Цените на облигациите се влияят също от финансовото състояние на емитента, което се наблюдава от рейтингови агенции. Промяната на рейтинга от страна на основни агенции като Standard & Poor's или Moody's оказва силно влияние върху пазарните цени.
Правителствата често издават и книжа, обвързани с някакъв индекс, например с нивото на инфлация. По този начин инвестираният капитал е защитен от обезценка в резултат на висок ръст на цените в страната. От друга страна, облигациите с фиксиран купон носят риск от промяна в лихвените равнища, респективно инфлацията, което означава, че цените им ще се понижат при нарастване на основната лихва и инфлацията.
Компаниите пласират облигации, които могат да бъдат обезпечени и необезпечени. Обезпечението представлява някакви активи на дружеството, което съответно определя по-ниското ниво на риска, но и по нисък доход. И обратно - необезпечените облигации предлагат по-висок доход заради допълнителния риск, който носят.
Някои облигации са с опция за обратно изкупуване преди падежа по предварително определена цена в зависимост от това колко по-рано биват погасявани задълженията. Цената на обратно изкупуване обикновено носи някаква компенсация за ранното изкупуване на книжата.
Като общо правило е, че пазарът на облигации се засилва, когато акциите губят позиции. Това е така, защото облигациите се считат за по-сигурна инвестиция. Обикновено държавните облигации са по-сигурни от корпоративните, като разбира се има и изключения.
В дългосрочен план акциите носят по-висок доход от облигациите, но не и във всички цикли на икономиката. По време на рецесия е възможно фондовите пазари да претърпят значителни сътресения, като наличието на облигации в инвестиционен портфейл може да смекчи загубите. Вижте всички статии от категория Обучение
08:35 | 14.09.22 г.