Настоящите аспекти включват следните компоненти: кога да започнем да прилагаме правилата за управление на капитала, приложението му към различните стратегии за игра и различните пазари, ролята на изискването за маржин, асиметричния лостов ефект и значението на спадовете.
Кога да започнем да прилагаме управлението на капитала?
Борсовите слекуланти са склонни да вярват, че не трябва да се съобразяват с правилата за управлението на капитала до определен момент в бъдещето, когато ще започнат да правят пари. Те първо искат да докажат на себе си, че дадена стратегия работи, преди да се решат да прилагат методите за управление на капитала. Това е скъпа грешка.
Първо, правилното управление на капитала ще започне да се използва, когато са налице печалби по сметката. Нека напомним, че при методите за управление на капитала от вида анти Мартингейл, когато акаунтът нараства, ще нараства и сумата на риска, която се използва за всяка следваща сделка. Следователно прилагането на управлението на капитала изисква дадено ниво на успех като доказателство за това, че стратегията може да носи печалба. Това е и грешката на спекулантите-искат да се убедят, че методът им работи, но чакат твърде дълго.
Второ, има известен допълнителен риск при прилагането на правилното управление на капитала, отколкото неприлагането му изобщо. Това е свързано с асиметричния лостов ефект. Този допълнителен риск е свързан с достигането до игра с 2 контракта и незабавното слизане на капитала до нивата за игра с един контракт и последващ спад под стойността на началното салдо.
Нека разгледаме сметка от 20 000 долара, за която сме определели, че ще започнем да играем с два контракта след като достигне 25 000 долара. Ако след удвояването на количеството, сметката падне под 20 000 долара, то все едно не сме прилагали правилата за управление на капитала. За този риск потенциалът за печалба е неколкократно по-голям, но ние ще го изпуснем, ако не приложим управлението.
Трето, ако се случи въпросният сценарий, то той не променя положителното математическо очакване. Ако наистина рискуваме парите си, то ние ще го правим със стратегия с положително очакване. В такъв случай още отначало би трябвало да прилагаме принципите по управление на капитала, базиращо се на очакваното представяне на стратегията. Единствената причина да не бъде прилагано управлението на капитала още от началото е, че очакваме в действителност да загубим. В такъв случай защо изобщо да започваме да играем?
Практическо приложение при различни стратегии и пазари
Повечето спекуланти се питат дали управлението на капитала върши работа за различните пазари - например за британския паунд, за акциите на IBM, опциите върху акции или фючърсите на индекса SP 500. Отговорът е, че управлението на капитала се прилага на всеки пазар, който позволява да се търгува посредством лостовия ефект, т.е. където се използва маржин като гаранционна сума за откриване и поддържане на позициите.
Правилното управление на капитала се основава единствено на представянето на сметката, изразено чрез кривата на движение на тази сметка. Нека приемем, че вчера сме закрили позиция на печалба от 500 долара. Тази печалба ще увеличи стойността на сметката ни с 500 долара. Някой, който не ни познава, може ли да каже от кой пазар са дошли тези пари? Разбира се, че не може, нито кривата на капитала ни може. Просто няма значение откъде и как е получена тази печалба. 500 долара са си 500 долара, независимо дали са получени от сделка с британския паунд или фючърси върху даден индекс.
Също така важен е и въпросът дали управлението на капитала се свързва с дадена стратегия за търговия. Отговорът е същият, както и при пазара поради същата причина. Някой, който не е запознат с това на кой пазар търгуваме и каква стратегия използваме, не може да каже откъде са дошли парите по нашата сметка.
Следователно пазарът и стратегията нямат никаква връзка с прилагането на принципите по управление на капитала.
Все пак може да се каже, че основното приложение на управлението на капитала е при пазари, където има лостов ефект, дори той да е само 1:2. Когато не се използва маржин, управлението на капитала е безполезно, понеже отпада рискът за загуба на целия инвестиран капитал.
Роля на изискването за маржин
Изискването за маржин е просто определена сума пари, необходими като гаранция за сключване на сделка. Тази сума се определя от борсата, на която се търгува съответният инструмент и обикновено зависи от стойността и волатилността на инструмента. Няма определена формула за изчисляване на изискването за маржин.
Най-важното, което трябва да знаем за маржин изискването, е, че борсите не го определят, за да помагат на борсовите играчи, а за своя собствена защита и изгода. Така че никога не трябва да използваме изискването за маржин за каквото и да е решение, свързано с процеса на вземане на решение за управление на капитала.
Нека приемем, че маржинът за търговия с даден инструмент е 3 000 долара. Ако открием сметка на стойност 3 000 долара и сключим сделка с един контракт, в момента, в който позицията тръгне в посока обратна на нашата, ще получим съобщение от брокера за довнасяне на пари (margin call). Ако не внесем изискваната сума, позицията ни ще бъде закрита служебно.
Въпросът е колко точно е минималната сума, с която да открием сметка, за да можем да прилагаме принципите на управление на капитала. Точен отговор няма, но има логичен минимум. Главната причина за провала на всеки бизнес е липсата на достатъчно капитал. Именно затова инструментите с лостов ефект са привлекателни за играчите, тъй като с определена сума пари могат да открият сделка с неколкократно по-голям размер.
Преди да открием сметка, трябва да разгледаме и да се съобразим със следните три фактора:
Първият е максималният спад, който реализира стратегията, която възнамеряваме на използваме. Ако изискването за маржин е 3 000 долара, и максималният спад е 5 000 долара, няма смисъл да откриваме сметка с по-малко от 8 000 долара.
Вторият фактор е изискуемият маржин - тези пари просто няма как да не са налице по нашата сметка.
Третият е способността да продължим да сме в играта, даже и след като се случи очакваният максимален спад, като разбира се оставяме място за грешка, понеже спадът, който ни предстои, може да е по-тежък от достигнатия в миналото.
За предпочитане е да вземем предвид стойността на маржина, като добавим очаквания спад, умножен по две. Първо, това ще ни позволи да останем в играта, дори ако системата или методът ни не отговори на очакванията за печалба. Второ, това ни дава психическо предимство да извършим всички сделки по стратегията, дори когато сме в период на спад. Третото предимство е, че дори при исторически спад от 5 000 долара, капиталът по сметката ни ще може да издържи на двойно по-голяма губеща серия от сделки.
Спадове (drawdowns)
На разглежданата материя не се обръща голямо внимание в света на финансовата индустрия. Никога няма да видим някой инвестиционен фонд да обявява заедно с годишната си доходност от примерно 30% и спад от 6%. Въпреки това спадовете са съществена част от търговията на финансовите пазари.
Под спад ще разбираме най-ниската точка между два върха в капитала ни. Ако капиталът ни е стигнал нивото 10, след това е слязъл до 8 и накрая се е качил до 11, то спадът е равен на 2 (върха 10 - дъното 8 = 2). Спадовете не могат да бъдат контролирани, нито предсказвани, за тях се знае със сигурност само това, че нанасят вреда на капитала ни. Няма и никаква гаранция, че даден спад от 5 000 долара в миналото може да се приеме за максимален такъв за бъдещето. Единственото, което можем да направим, е да се подготвим и да очакваме спадът да се случи. В областта на управлението на капитала, спадът се ограничава като намаляваме броя на контрактите, с които играем.
Най-голяма загуба (largest loss)
Това е най-голямата по размер или стойност губеща сделка за дадена стратегия или метод. Най-често се дължи на неизпълнен стоп ордер за ограничаване на загубата по отделната позиция. Обикновено е по-малка от максималния спад, следователно нанася по-малка вреда на акаунта ни.
Вижте всички статии от категория Обучение
10:32 | 14.09.22 г.