Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява за кредити, погасявани от бюджета, за всички студенти, завършили висше образование държавна поръчка, които работят в България определен период след дипломирането си.
Работодателската организация предлага мерки за насочване на кандидат-студентите към дефицитни специалности чрез стипендии и извънкласни форми по наука и техника, изцяло нов модел на финансиране на висшите училища, значително намаляване на план приема и преструктурирането му в съответствие с потребностите на пазара на труда, повишаване качеството на обучение, нов прочит на академичната автономия, съобщи АИКБ.
Целта е координация между бизнеса и държавата с оглед постигане на целите – подготовка на кадри, необходими за социалноикономическото развитие. Това заяви днес председателят на АИКБ Васил Велев по време на кръглата маса „Бизнесът и висшето образование“. Форумът се организира от Асоциация на индустриалния капитал в България в сътрудничество с в. „Стандарт“.
„Издръжката на един студент за пет години обучение, които се плащат от държавния бюджет, варира от 20 хил. до 60 хил. лв., в зависимост от записаната от него специалност. Срещу тези инвестиции в образованието на младите хора липсва какъвто и да е ангажимент на студента да работи в/за България. Направихме една проста сметка, която показа, че средствата, които държавата и данъкоплатците са похарчили за обучението на млади хора, завършили средно или висше образование, но които работят в чужбина, е близо 25 млрд. лв“, каза Велев.
По думите му тази сума е равна на консолидирания държавен дълг на България. „Чрез предлагания от АИКБ нов модел целим бизнесът в страната ни да получи висококвалифицираните кадри, от които има нужда“, каза още той.
Според предложението на АИКБ новият модел на финансиране трябва да има изменена и подобрена система за кредитиране на студентите, които лично да получават средствата и да ги внасят в избраното от тях висше училище. Средствата ще се отпускат за целия период на обучение под формата на кредит, а студентът се задължава след завършването си да работи за определен период в България.
Освен сумата, необходима за обучение, студентите от дефицитни специалности ще получават допълнителни средства под формата на стипендии.
По думите на вицепремиера Валери Симеонов трябва да има натиск върху държавните институции и образованието трябва да престане да бъде продукт, произвеждан заради самия себе си.
„Държавно субсидираното образование не е самоцел или хоби, то е система за задоволяване на нуждите на държавата, съответно на икономиката и потребностите на обществото. Ученето за удоволствие е съвсем друга форма и за него човек би трябвало да си плаща сам. В тази връзка смятам, че вината не може да се прехвърли единствено на управляващите учебните заведения, до голяма степен тя се носи и от нас, политиците, както и от обществото като цяло“, допълни Симеонов.
Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че образованието не е измеримо единствено с приходи и разходи, тъй като то има и косвени ефекти, които трудно могат да бъдат оценени, но всички те влияят върху цялото общество.