Защо Puma пуска на пазара биоразградими маратонки, а Coca-Cola финансира възстановяването на заливните зони по поречието на Дунав? Под натиска на потребителите все повече големи компании вече калкулират как всеки техен продукт е повлиял на водите, въздуха и почвите в региона на производството, заявиха експерти на екологичната организация WWF.
Тенденцията е на световно ниво. ООН, Европейската комисия и правителствата на някои държави търсят универсален метод, с който да се изчислява как икономическите дейности влияят върху природата. Или с други думи да се намери паричното изражение на т. нар. екосистемни услуги. На европейско ниво се подготвя универсален счетоводен подход, с който да се калкулира колко струва на обществото и на отделния човек това, че ползваме дървесината в горите, рибните ресурси, питейната вода или земеделските земи, каза Мая Тодорова от природозащитната организация.
С други думи – когато някой започва бизнес проект, например добив на варовик или ски туризъм, ще се смятат приходите от дейността, откритите работни места, но и паричната стойност на щетите върху природата – загубите на питейна вода, ерозията, рисковете да нараснат наводненията и лавините. От WWF посочиха, че тези изчисления трябва да се имат предвид, когато се планира политическото развитие.
„Но целта ни не е да спрем икономическите дейности. Високопланинските ливади в България пострадаха като екосистеми от ограничаването на животновъдството. Когато по пасищата няма стада, те обрастват с храсти и пак се губят ценни растителни и животински видове“, заяви Юлия Григорова от WWF. Сега се правели опити изкуствено да бъде възстановена популацията на лалугерите, но те няма как да си намерят храна в запустелите планински пасища.
Европа разработва счетоводни сметки
Великобритания е първата страна в ЕС, която е направила цялостна оценка колко струват на природата икономическите дейности. Мащабният проект е продължил 2 г., по него са работили 500 учени.
До края на 2014 г. всички държави от ЕС трябва да картират и оценят екосистемните услуги. Реално проектите ще са готови към края на годината, каза експертът от екоминистерството Николай Цветков. Засега ще се търси финансиране по Норвежката програма.
В България първо ще бъде оценено влиянието на хората върху горските и аграрните екосистеми.
От WWF вече са направили такава оценка на парк Русенски Лом, който е с площ около 3 400 ха. Мая Тодорова посочи, че само от тази зона годишно печалбата е около 3 млн. евро – от спестени въглеродни емисии, храни, дивеч, туризъм и други дейности.
Богатството, което народите трупат благодарение на природата, има своята цена. Ако тя не бъде взета предвид при развитието на икономиката, в глобален план ще загубим 14 трилиона евро до 2050 г., предупредиха природозащитниците, като се позоваха на доклада ТЕЕВ от 2010 г., който е финансиран от Еврокомисията и Германската агенция по околна среда и разработен от учени от цял свят.
Докато Евросъюзът разработва счетоводните политики, потребителите сами трябва да решат дали да си купят биоразградимите маратонки, за които производителят е изчислил с колко процента точно по-малко са нарушили равновесието в природата.
09:12 | 07.09.22 г.