Планът на японската централна банка да удвои паричната маса в страната през последните две години постави отново световния фокус върху сarry trade стратегиите. Изгубеното десетилетие за азиатската страна послужи като благодатна почва за развитието на подобен тип търговия в йени.
Най-простата дефиниция на стратегията, популярна като „carry trade”, е взимането на заем във валута с нисък лихвен процент и инвестирането на средствата във валута, носеща по-висок лихвен процент. По този инвеститорът извлича печалба от разликата между двете лихвени равнища, като така на теория, без да влагаме собствени средства, можем да капитализираме голяма печалба.
Сделките се разглеждат като лесни за възприемане – дадени средства се вземат на заем във валута, при която лихвите са ниски, и се инвестират във валута или в страна, където лихвите са по-високи. Съществува обаче опасността валутата, която сте закупили да загуби внезапно стойността си спрямо тази, която сте продали. Рискът може да бъде ограничен с използването на стоп поръчки, при което спекулантът предварително определя равнището на загуба, което може да толерира.
Когато решенията за тези валутни потоци се окажат грешка те могат да създадат ефектни сривове и инвестиционни загуби, като например колапса на американските хедж фондове и на Long-Term Capital Management (LTCM) от края на 90-те години.
CNBC избра някои от най-големите сarry trade сделки, въз основа или на лихвения диференциал или на популярността им. Вижте ги в галерията!