Бъдещето на капитализма отново е поставено под въпрос. Ще успее ли той да преживее кризата в настоящата си форма? Ако не, сам ли ще се трансформира, или правителствата ще осигурят прехода?
С термина „капитализъм” някога се определяше икономическа система, в която капиталът е частна и търгуема собственост, като собствениците му имат възможността сами да преценяват как да го използват най-добре и може да се съсредоточава в ръцете на креативни предприемачи с идеи и иновативни мислители.
Това пише в своя публикация Саифдеан Амус, професор по икономика в Ливанския американски университет и Нобелов лауреат по икономика.
Тази система на лична свобода и индивидуална отговорност оставя на правителствата много малко лостове за влияние върху процеса на вземане на икономически решения: успехът означаваше печалби, провалът – загуби.
Корпорациите пък могат да съществуват само докато свободните индивидиди доброволно потребяват техните продукти и също така биха могли да се изпарят бързо в обратния случай.
Капитализмът постигна своята слава през 19-ти век, когато чрез него се създаде капацитет за безспирни иновации. Обществата, които приеха капиталистическата система се сдобиха с неоспорим просперитет, радваха се на удовлетвореност от труда, постигнаха ръст на производителността и организираха масова приватизация.
Сега капиталистическата система е компрометирана. Държавата съсредоточи отговорност и правила да следи всичко – от доходите на средната класа до печалбите на големите корпорации и индустриалния напредък. Тази система обаче вече не е капитализъм, а се доближава по-скоро до икономическия ред, налаган от Бисмарк в края на 19-ти век и Мусолини през 20-ти век – корпоратизмът.
По различни начини корпоратизмът задушава динамиката, която иначе води до увличаща работа, бърз икономически ръст, по-големи възможности и включване на по-широк кръг хора в икономиката. Той подкрепя летаргичните, неефективни и непродуктивни, но с добри връзки фирми, за сметка на динамичните нови фирми с желание да навлязат на пазара.
Корпоратизмът фаворизира цели като индустриализация, икономическо развитие и превес на държавата над индивидуалната икономическа свобода и инициатива. Днес авиолинии, производители на автомобили, селскостопански компании, медии, инвестиционни банки, хедж фондове и много други до някаква степен се считат за твърде важни, за да бъдат оставени да се борят със свободния пазар.
Като резултат те получават протегнатата ръка на правителството в името на „обществения интерес”.
11:17 | 14.09.22 г.