Каква е разликата между дефицита по националния и по консолидирания бюджет

Дефицитът по Консолидираната фискална програма (КФП) за първите девет месеца на 2011 г. е 826 млн. лв., като намалява с 46% на годишна база, стана ясно в началото на месеца. Подобрението е с 692 млн. лв. спрямо същия период на миналата година.

Подробният прочит показва намаление на дефицита по националния бюджет с 1,07 млрд. лв., или със значителните 71% на годишна база до 438,3 млн. лв. за деветмесечието на 2011 г. Има ръст обаче на дефицита по европейските средства, който е 387,7 млн. лв. спрямо дефицит от само 9,7 млн. лв. преди година.

Тъй като разплащането по еврофондовете върви със забавяне спрямо заложеното, националното съфинансиране е по-малко и затова националният бюджет отчита по-малък дефицит. След като Европейският съюз преведе субсидиите (помощите) по реализираните проекти, дефицитът по европейските средства ще намалее, но по националния бюджет ще се увеличи (плащане на съфинансирането). В случай, че държавата е авансирала някои от проектите преди получаването на средствата от ЕС, дефицитът по националния бюджет няма да се увеличи, когато ЕС разплати своя дял от всеки проект (достигащ до 80% при магистралите).

Investor.bg се обърна към Министерството на финансите за малко повече разяснения върху разделението между национален и бюджет по европейските средства.

- Каква е разликата между дефицита по националния бюджет и бюджета по европейските средства?

”В Закона за държавния бюджет за всяка година средствата от Европейския съюз (или помощите от ЕС) са заложени в определен размер. Дефицит по европейските средства (който е различен от дефицита по националния бюджет, но е част от формирания бюджетен дефицит по консолидирания бюджет) означава, че приходите от помощи от ЕС изостават от планираните със Закона за държавния бюджет за съответната година. Средствата от националния бюджет, предвидени за съфинансиране на проекти (например магистралите, в които финансираме 20%), са разчетени спрямо прогнозните приходи от помощи от Европейския съюз, но не участват във формирането на салдото по европейските средства.”

- Означава ли това, че помощите от ЕС в края на годината ще трябва да наваксат изоставането си?

Не е задължително да бъдат наваксвани заложените средства, това зависи от темповете на разплащане по предприсъдинителните и оперативните програми. Как вървят програмите ние отчитаме всеки месец на сайта си в раздел "България и ЕС". Тези средства в един или друг момент ще се появят в салдото, но не е задължително да бъдат в рамките на тази бюджетна година. - Какво става, ако преизпълним усвояването на фондовете? Ще има ли излишък по европейските средства?

Да, ако средствата, разплатени по европейските програми бъдат възстановени от ЕК, бихме отчели излишък по европейските средства.

- Има ли отделен бюджет по европейските средства?

Отделен бюджет по европейските средства няма. В Закона за държавния бюджет са разписани вноската на страната ни в общия бюджет на ЕС (малко над 811 млн. лева т.г.), както и бюджетът на Националния фонд към министъра на финансите, който е Сертифициращ орган по европейските програми. Отчет за средствата по предприсъединителните и оперативните програми на ЕС и изпълнението им към момента можете да намерите тук.