Нека си представим някой, който е взел грешно инвестиционно решение и се самообвинява за неправилния избор. Именно тази емоция, в контекста на поведенческите финанси, е известна като съжаление (на англ. regret, което означава и разкаяние).
Съжалението обаче надхвърля болката от инвестиционната загуба. То е болката, произтичаща от чувството за отговорност към тази загуба, пише Хърш Шефрин, автор на „Отвъд алчността и страха: Разбиране на поведенческите финанси и психологията на инвестирането”.
Да вземем някой, който ползва обичаен маршрут до работата си. Представете си, че един ден той сменя пътя за разнообразие и претърпява катастрофа. Как ще се чувства този човек, въпреки че вероятността за инцидент при двата варианта е била еднаква?
Дали няма да се терзае, мислейки си защо не е избрал обичайния маршрут? Ако е така, то той изпитва съжаление, пише авторът.
Съжалението може да повлияе на решенията, които хората вземат. Човек, който има склонност да изпада в такова състояние не би разнообразявал пътя си до работа, за да снижи вероятността от бъдещо съжаление.
Шефрин дава следния пример от областта на инвестициите, свързан с избора на съотношението между акции и облигации, който правят осигуряващите се в американските пенсионни планове.
В броя си от януари 1998 списание Money представя мотивацията при вземането на това решение на Нобеловия лауреат за икономика Хари Марковиц, получил признание за развиването на съвременната портфейлна теория, която изследва оптималното съотношение риск-възвръщаемост.
Дали при избора си той търси именно това съотношение? Не точно. Марковиц споделя: „Моето намерение бе да минимизирам бъдещото си съжаление, така че разделих по равно осигуровките си между акции и облигации.”
С други думи, ако той бе решил да влага всичко в акции и впоследствие цените им се сринат, то би било много лесно да си представи в ретроспекция по-консервативен вариант (с облигации), което би го накарало да се самообвинява сериозно, т.е. да изпитва съжаление.
Съжалението също така кара някои инвеститори да използват дивиденти вместо продажба на акции за финансиране на някои потребителски разходи, посочва Хърш Шефрин.
Покупката чрез продажба на акции, чиито цени впоследствие скачат, е в основата на изрази от сорта на „това е колата ми за половин милион долара”, припомня той.
В следващ материал по темата ще разгледаме пример, с който авторът онагледява влиянието, което съжалението оказва върху индивидуалните инвеститори.