Какви психологически капани дебнат инвеститорите?

В своята книга „Управление на инвестиционните портфейли: Динамичен процес“ авторите Магин, Тътъл, Пинто и МакЛийви описват следните психологически капани, формулирани от Хамънд, Кийни и Райфа (1998), които могат да засегнат способността на финансовите анализатори за точни и обективни прогнози:

Капанът на закотвянето 

Това е склонността на ума да дава прекомерно тегло на първата информация, която получава по даден въпрос. С други думи, първите впечатления, оценки или данни предопределят последващите разсъждения и преценки. Например, по време на инвестиционен комитет, пред който са представени няколко различни хипотези за възвръщаемостта на капиталовия пазар, първата презентация може да се превърне в „котва“ за дискусията, около която да се въртят останалите и да получи предимство спрямо тях при избора.

Анализаторът би могъл да избегне този капан, като се опитва да не прави прибързани заключения.

Капанът на статуквото 

Това е склонността на прогностиците да се придържат към последните си наблюдения, като не предвиждат промяна в бъдеще. Ако инфлацията расте с двуцифрени темпове в продължение на няколко периода, то е естествено да се прогнозира подобен ръст и през следващия период. В контекста на инвестиционните решения, запазването на статуквото е често предпочитана алтернатива, тъй като новото решение обикновено е свързано с допълнителен анализ, а и може да доведе до разочарование, ако се окаже грешно. 

Този капан може да бъде избегнат чрез рационален анализ в рамките на процеса по вземане на инвестиционното решение.

Капанът на потвърждението 

Това е уклонът, който кара анализаторите да дават по-голяма тежест на информациите, които подкрепят съществуващата или предпочитаната гледна точка за сметка на доказателства, които я оспорват.

От тази тенденция следва и избирателността да се търси информация, подкрепяща мнението на анализатора.

Следните стъпки могат да помогнат за запазване на обективност: - анализиране на цялата налична информация с еднакво усърдие; - набавяне на независимо мнение, което оспорва предпочитанията на анализатора; - обективно отношение към собствените мотиви.

Капанът на свръхувереността 

Това е склонността на хората да надценяват точността на своите прогнози. Мнозина не допускат възможността за погрешна прогноза или пък не се опитват да оценят каква е вероятността от такава. По подобен начин вярваме, че повечето хора споделят нашите възгледи. Свръхувереността се изразява в определянето на твърде тесен диапазон от вероятности или сценарии при прогнозите.

За да не попаднем в капана на свръхувереността, е добре да разширим очакванията си около основната прогноза.

Капанът на благоразумието  Това е тенденцията да се смекчават прогнозите, за да не изглеждат крайни, или да се залита към прекалена предпазливост в тях.

При инвестициите това се случва, когато се вземат решения, които биха стрували скъпо или биха навредили на кариерата на анализатора.

За избягването и на този капан е добре да се разширят очакванията около основната прогноза. Освен това ключовите допускания в прогнозата трябва да бъдат подложени на допълнителен анализ.

Капанът на силния спомен

Това е тенденцията прогнозите да бъдат повлиявани прекалено много от събития, които са оставили силно впечатление в съзнанието на анализатора. Често предвижданията са силно повлияни от спомена за драматични събития в миналото.

Например, често се цитира, че крахът на борсата в САЩ от 1929 г. е оказвал негативно влияние върху акциите цели три десетилетия.

За да се избегне този капан, анализаторите трябва да базират изводите си върху обективни данни и модели вместо на лични спомени и емоции.