Наръчник за кражба на въглеродни емисии за начинаещи

Търговията с въглеродни квоти звучи абстрактно, но кражбата на въглеродни емисии по електронен път изглежда още по-озадачаваща за мнозина.  

Казано накратко, кражбата на въглеродни емисии може да се извърши от хакер, който разбира как се търгуват по електронен път сертификатите за въглеродни емисии в Европейския съюз (ЕС). Той може да пробие електронната система за сигурност и да прехвърли милиони виртуални сертификати, които имат съвсем реална пазарна стойност, на няколко различни места.

След това извършителят остава да продаде сертификатите и да получи в замяна реална сума, което може да се случи, преди властите да осъзнаят нарушението.

И така, само с няколко натискания на бутона на мишката хакерът става милионер. Как е възможно това?

Електроцентралите и промишлените замърсители в Европейския съюз се нуждаят от сертификат за всеки тон въглероден диоксид, който отделят при своята дейност. Това се явява допълнителен разход при производството и за да намалят своите разходи, компаниите трябва или да намалят замърсяването, или да се сдобият с повече кредити за въглеродни емисии на добра цена.

Всеки сертификат, или кредит за въглеродни емисии, е на стойност приблизително 14,4 евро в момента на издаване и обезпечава 1 тон въглеродни емисии. Сертификатите са електронни, за да може да се търгува по-лесно с тях. Именно такива сертификати за милиони евро бяха откраднати през последните месеци в ЕС.

Кражбата им може да се сравни с кражба на безплатни минути от мобилен телефонен оператор. Крадецът не разполага с нищо материално след това, но ако има начин да продаде виртуалната стока, може да получи реална печалба.

Това, което започна през ноември 2010 година като изолирана кражба на въглеродни сертификати за 23 млн. евро в Румъния, се превърна в низ от „киберпрестъпления“ в цяла Европа. През януари от Прага бяха откраднати сертификати за още 18,7 млн. евро, а преди това и въглеродни емисии за 7 млн. евро от Австрия. Част от въглеродните квоти, откраднати от Румъния през миналата година, са същите като тези, откраднати от Прага в средата на януари, пише Wall Street Journal.

Всяка страна от ЕС е задължена да поддържа регистрите, в които се съхранява информацията за квотите на въглероден диоксид. Докато местната полиция и длъжностни лица от ЕС се опитват да разберат как е била осъществена кражбата, търговията с квоти бе спряна от Европейската комисия на 26 януари.

Тогава възниква въпросът – ако тези кредити са електронни, не може ли да се проследяват с помощта на специални приложения, за да се предотврати препродажбата на откраднатите квоти? Според търговци, които са запознати с Европейската система за търговия с въглеродни емисии (EU ETS), това засега не е възможно.

По думите на Майкъл Крьонерт от уебсайта за търговия с въглеродни емисии www.emissionshaendler.com на този етап квотите трябва да се проверяват ръчно, като сравняват номерата им в даден списък с тези в друг на ръка. Тъй като индивидуалните номера не се проверяват по електронен път, търговците в голяма степен игнорират риска, че могат да сключват сделки с откраднати квоти.

Освен това прехвърлянето на индивидуалните квоти не може да се следи в реално време. Това означава, че най-сигурният начин за властите да открият откраднатите квоти е като разгледат сключените сделки и потърсят съмнителни цени. Например ако един купувач е закупил въглеродни квоти за цена много близо до пазарната, сделката вероятно е легитимна. Но ако някой продава квоти за 10 евро при пазарна цена от 14,4 евро, това би породило съмнения.