Имат ли икономистите нужда от етичен кодекс на поведение?

Годишната среща на Американската икономическа асоциация се състоя през миналата седмица, като сред най-дискутираните теми, редом с последните икономически разработки, се наредиха недостатъците на икономиката като наука в светлината на финансовата криза от 2008-09 г., пише The Economist.

Дебатът за това как трябва да се промени икономиката доведе до предложението да се въведе етичен кодекс в тази професия, която има тенденция да не обръща изрично внимание на етичните въпроси, пише в коментар за конфликтите на интереси в икономиката изданието.

Икономистите, за разлика от социолози, антрополози, статистици и политолози, не се обвързват официално с професионален етичен кодекс. Това е причината близо 300 икономисти да пратят писмо до Американската икономическа асоциация с искане да приеме такъв кодекс.

Етичният кодекс в икономиката – формалност или необходимост?

Скептиците коментират, че етичните кодекси като този много често са пренебрегвани и остават само формалност. Много икономисти се съмняват, че въвеждането на приемливи етични правила е възможно. Ето защо писмото им повече се фокусира върху конфликтите на интереси, които могат да възникнат, когато икономисти изказват мнение по въпроси, които засягат отрасли и дружества, с които имат финансови връзки.

Разбира се, подобни конфликти на интереси съществуват в много професии и са особено разпространени в по-слабо развитите науки. Тук възниква въпросът – когато икономисти анализират въпроси, които засягат определени индустрии, не прави ли това по-вероятно компаниите да ги помолят да застанат начело на техните управителни съвети или да ги привикат като консултанти? От друга страна правителствата биха се обръщали към тях да участват в обществената политика. В това няма нищо лошо, защото би подобрило разбирането на икономистите за това какво наистина се случва в тези индустрии. Но все пак би било редно, преди да изказват мнение, те да обявяват публично връзките, които имат с дадени компании.

Връзки извън академичните среди

Критиците на професията твърдят, че не е съвпадение, че финансовите икономисти, много от които са ангажирани като консултанти от фирми на Wall Street, като цяло са изключително чувствителни по въпроса за регулирането на финансовия сектор. Трудно е да се повярва на техните твърдения, че заплащането им от компаниите по никакъв начин не засяга начина, по който подхождат или избират въпросите, над които да работят. В крайна сметка съвременната икономическа теория се основава на идеята, че стимулите оказват влияние върху поведението на хората.

Икономистите вече разкриват връзките, които имат с компании. Но когато пишат статии, становища за вестници и списания, или се появяват по телевизията, за да обсъдят въпросите на икономическата политика, или дават показания пред парламентарните комисии, публиката често не е наясно с връзките им извън академичните среди.

Скорошно проучване на Джералд Епщайн и Джесика Карик-Хейгънбарт от Университета в Масачузетс показва как повечето от 19 видни икономисти, занимаващи се с академична дейност, са служили като консултанти на частни финансови компании, или са били в техните управителни съвети. Но в свои статии, написани между 2005 и 2009, те не посочват тези подробности и читателите остават с впечатлението, че са по-обективни по въпроса, по който пишат, отколкото са в действителност.

Все пак малко остават сигурните доказателства, че професионалната преценка на икономистите е била замъглена от техните предпочитания и връзки с фирми. Освен това, що се отнася до академичните изследвания, вече съществуват някои изисквания за оповестяване на информация. Националното бюро за икономически изследвания в САЩ изисква от своите сътрудници да разкриват финансовите отношения, които биха могли да представляват конфликт, когато публикуват статия. Много списания искат да са наясно с източниците на финансиране за изследователски проекти в областта на икономиката, които публикуват. Икономическите форуми са друг начин за икономистите да защитят надеждността на своите изследвания.

Рисковете от прекалената самонадеяност на икономистите

Някои изследователи твърдят, че икономиката като професия е изложена и на по-големи рискове от този за конфликт на интереси. В новата си книга професорът по икономика Джордж ДеМартино от университета в Денвър твърди, че икономистите твърде често са настоявали прекомерно за свободна пазарна политика, независимо дали чрез шокова терапия за икономиките в преход от Източна Европа, или чрез твърде несигурна финансова либерализация. 

Те са били крайни в изказванията си въпреки ограниченото им разбиране на нещата. Като се има предвид огромното влияние на техните становища и анализи върху живота на хората, ДеМартино твърди, че икономистите трябва да бъдат малко по-скромни относно границите на познанията си. Високомерието, посочва той, е довело до някои от най-нечуваните етични проблеми в професията икономист.