Преди 25 години световните икономически сили успяват да постигнат консенсус за необходимостта да се подпомогне растежа на икономиката чрез коригиране на валутните курсове. За целта през септември 1985 г. те подписват споразумение, което води до контролирано отслабване на курса на долара срещу японската йена.
То остава в историята като Споразумението Плаза (по името на луксозния хотел в Ню Йорк, където е сключено) и според редица икономисти помага за възраждането на щатската икономика, но и води до упадък на японската. Целта на споразумението е била САЩ да намали големия дефицит по текущата си сметка и отрицателното си търговско салдо с Япония чрез девалвация на долара.
В рамките на само две години - от 1985 до 1987 г., щатският долар поевтинява с 51% срещу японската йена. Това става възможно благодарение на съвместната намеса на валутните пазари на правителствата от Г-5 – Франция, тогавашната Западна Германия, Япония, Великобритания и САЩ.
Те се съгласяват, че доларът е надценен, а йената - подценена, след което интервенират и успяват координирано да поведат курса му надолу. За тази цел участващите централни банки влагат 10 млрд. долара за валутни операции. Интересното е, че те се надяват чрез обезценката на долара страните с големи търговски излишъци, като Япония и Западна Германия, да намалят покупките си на американски държавни облигации, с които САЩ финансира своите дефицити.
За разлика от други валутни кризи, като тази в Мексико и Аржентина през 1994 г. и 2001 г. съответно, обезценката на долара от 1985 г. е планирана и предварително оповестена, което не води до паника на финансовите пазари.
По-слабият долар прави износа на САЩ по-евтин и споразумението от 1985 г. успешно намалява търговския дефицит на страната с държавите от Западна Европа. То обаче не успява да изпълни основната си цел, а именно - да свие търговския дефицит на САЩ с Япония, който се дължи на структурни фактори. Произвежданите от САЩ стоки стават по-конкурентни, но не успяват да пробият на японския пазар заради ограниченията, които японското правителство налага на чуждия внос.
Засилването на йената става стимул за по-експанзивна парична политика и по-ниски лихвени проценти в Япония през следващите години. Ниските лихвени проценти насърчават вземането на заеми и инвестициите в недвижими имоти и акции, в резултат на което се надува огромен балон.
Стига се дотам, че цената на квадратен метър жилищна площ в някои от кварталите на Токио надминава 1 млн. долара в края на 80-те, а водещият борсов индекс Nikkei 225 се покачва до близо 39 хил. пункта на 29 декември 1989 г. (днешното му ниво на затваряне е 9 388 пункта). Балонът се надува заради погрешната политика на Японската централна банка, която чрез ниски лихвени проценти опитва да компенсира поскъпването на йената.
Япония се съгласява да позволи на йената да поскъпне през 1985 г. заради недоволството на останалите големи икономики от занижения й курс в годините след Втората световна война. Изгубеното десетилетие на японската икономика, което последва, обаче не е причинено от поскъпването на йената, а от неспособността на японското правителство да намали зависимостта на икономиката от износа и да я приспособи към по-голямо вътрешно потребление.
Различни спекулации в годините след Споразумението Плаза стават причина долара да продължи да поевтинява и след края на координираните интервенции. Продължаващият спад в курса му кара страните от Г-5 да се срещнат отново през 1987 г. в Париж, където подписват Споразумението от Лувъра, с което да се спре поевтиняването на долара.
Споразумението Плаза остава важна стъпка в развитието на международната валутна система, защото големите страни действат заедно, за да се намалят дисбалансите в икономиката и да се стимулира растежа.
Днес, по подобен начин Китай е страната, към която повечето водещи икономически сили, начело със САЩ, отправят призиви да остави валутата си да поскъпне. Преди да се стигне до подобно споразумение обаче китайската икономика трябва да се балансира, като се намали зависимостта й от износа и инвестициите, за да не се повтори случилото се с Япония през последните две десетилетия. В този смисъл може да се каже, че кризата дава възможност на Китай да не повтори грешката на Япония и то в момент, в който цялата световна икономика разчита на растежа в Китай.
01:08 | 14.09.22 г.