Съществуват огромни доказателства, че хората са много лоши в прогнозите, което често се дължи на тяхната „свръхувереност“, пише Джеймс Мантиър в глава от своя книга, посветена на безсмислието на прогнозите.
Авторът цитира древния поет Лао Цу, според когото „тези, които имат познание не прeдсказват, а онези, които предсказват – нямат познание”. Въпреки тази вековна мъдрост, финансовата индустрия изглежда неизменно базира инвестиционния процес върху прогнозите.
Мантиър привежда няколко показателни примери, показващи колко лоши в действителност са прогнозите на професионалистите в бранша.
Първият пример демонстрира опитите на икономисти да предвидят инфлацията в САЩ (измерена чрез дефлатора на БВП) в периода 1970-2004. За съжаление се оказва, че икономистите са много добри в описването на това, което току-що се е случило - техните очаквания до голяма степен отразяват инфлацията от предходния период.
Същият резултат се наблюдава и при прогнозите на анализатори за доходността на облигациите в САЩ в периода 1993-2005. Всъщност те не успяват да налучкат дори посоката на промяната в доходността – в 55% от случаите, когато очакват повишение, тя пада.
Екстраполиране на данните от минали периоди в предвижданията за бъдещето Мантиър установява още в прогнозите на стратези за щатския индекс S&P 500 в периода 1991-2004, както и в прогнозите на анализатори за оперативните печалби на компаниите в САЩ през периода 1986-2005.
Двете най-чести склонности, които психолозите установяват при прогнозите са свръхоптимизъм и свръхувереност, пише авторът.
Най-общо казано свръхувереността е свързана със ситуации, в които хората познават по-рядко, отколкото очакват – т.е. те не са добре „калибрирани” статистически.
Например, ако поискаме прогнозата да бъде формулирана в някакъв интервал с определена степен на вероятност, да кажем 90%, то ще очакваме в едва 10% от случаите тя да е извън интервала. Ако прогнозата излиза от този доверителен интервал в повече от 10% от случаите, тогава говорим за свръхувереност – хората просто са твърде уверени в способностите си да прогнозират.
Важен извод на изследванията за свръхувереността е, че при експертите тя е дори по-силна, отколкото при непрофесионалистите. Експертите имат по-големи познания от обикновените хора, но това за жалост изглежда води и до по-голяма свръхувереност.
Плаус изследва свръхувереността при две групи експерти – синоптици и лекари, и установява, че първите са почти перфектно „калибрирани”, докато представянето на вторите е направо ужасно.
Синоптиците трябва да прогнозират времето на база настоящата метеорологична обстановка, а лекарите - да поставят диагноза по данните от анамнезата.
Успеваемостта на синоптиците в прогнозите е почти равна на степента на вероятност, която те посочват, докато докторите се оказват прави в по-малко от 15% от случаите, дори когато са 90% уверени в прогнозите си.
Откъде идва огромната разлика в представянето? Изглежда в голяма степен тя е свързана с илюзията на експертите (в случая лекарите), че знаят повече от всеки друг.
Освен това, докато синоптиците трябва само да погледнат през прозореца, за да получат обратна връзка за прогнозите си, то при докторите тя често липсва и на тях им е много по-трудно да установят дали са били прави или не.
За съжаление повечето инвеститори са по-близко до лекарите, отколкото до синоптиците, поне що се отнася до тяхната свръхувереност, констатира Мантиър.
Торнгрен и Монтгомъри провеждат любопитно изследване през 2004, в което участниците трябва да предвидят коя от двойка акции ще се представи по-добре в рамките на месец. Двойките акции са все на водещи компании, като се дава информация за индустрията и представянето им през последната година.
Участниците са разделени в две групи: едната е на непрофесионалистите, включваща студенти по психология, а другата включва професионални инвеститори – портфолио мениджъри, анализатори и брокери.
Като цяло студентите заявяват 59% сигурност в прогнозите си, докато професионалистите – 65%. Каква е реалната им успеваемост? Студентите познават в близо 50% от случаите, а инвеститорите – в под 40%.
Оказва се, че инвеститорите, освен че показват по-голяма свръхувереност от студентите, познават по-рядко от тях. Дори когато са 100% сигурни в прогнозите си, професионалистите познават в по-малко от 15% от случаите.
А лошата новина за прогнозите изобщо е, че и двете групи се представят по-зле, отколкото ако просто бяха разчитали на късмета. Теоретично всеки, който беше хвърлял ези-тура, вместо да се доверява на прогнозите им, щеше да има по-голяма успеваемост, тъй като би познал в половината от случаите.
Показателен за свръхувереността е въпросът „Над средното ниво ли сте?”, който Джеймс Мантиър задава на около 200 професионални фонд мениджъри.
Цели 75% от тях отговарят утвърдително, а някои дори са формулирали отговора си така: „Знам, че всички мислят, че са над средното ниво, но аз наистина съм!”
Всичко дотук води до два основни въпроса:
- Защо професионалистите продължават да прогнозират, имайки предвид доказателствата, че не го правят успешно? - Защо въпреки това всички използват техните безполезни прогнози?
Очаквайте обяснението на Мантиър в следващ материал по темата.
08:06 | 14.09.22 г.