Наскоро водещите борсови оператори в САЩ, Хонконг и Индия откриха нов сериозен източник на доходи, като започнаха да отдават под наем на маркет мейкърите пространство в своите центрове за обработка на данни, в което да разположат своите сървъри на възможно най-малко физическо разстояние от самите фондови борси.
Скоростта, с която фондовите борси изграждат подобни съоръжения, е знак за глобално разпространение на един сравнително нов феномен на финансовите пазари – т. нар. високочестотна търговия (HFT), пише Financial Times.
Чрез нея се извършва електронна търговия с акции (или валути) на базата на сложни алгоритми, които автоматично влизат и излизат бързо от пазара със скорост недостижима за обикновения инвеститор. При високочестотния тейдинг всяка микросекунда е важна, което обяснява търсенето от страна на брокерите на пространства, които да са максимално близко до борсовите сървъри.
Разпространението на тази практика обаче буди противоречиви коментари. Според анализатори именно високочестотната търговия е предизвикала резкия борсов спад в САЩ на 6 май, който те отдават изцяло на компютърно-генерирани поръчки. Тогава Dow Jones Industrial Average падна с 1000 пункта само за 20 минути, безпрецедентен спад по своята дълбочина и скорост, който все още озадачава регулаторите в САЩ.
Високочестотната търговия обаче демонстрира недостатъците в механизма, по който работят голяма част от финансовите пазари, най-големият от които е липсата на прозрачност, която плаши инвеститорите на дребно и ги кара все повече да мислят, че пазарът е устроен да работи против тях.
Високочестотната търговия расте с изключително бързи темпове през последните години. Проучване на консултантската компания Tabb Group показва, че този вид сделки са вече 56% от всички капиталови сделки в САЩ и 38% в Европа. Срещата на дилъри и технологични компании в Хонконг през миналата седмица стана първата конференция, посветена на високочестотната търговия в Азия.
В същото време промяната на регулациите и засилването на конкуренцията създадоха сложна матрица от девет борси и десетки други пазари за търгуване в САЩ, включително и мрежи, управлявани от банки и брокери, и скрити източници на ликвидност, известни като „dark pools”, създадени да обработват големи сделки с акции извън регулираните пазари.
Борсите сега се конкурират не само помежду си за потока от поръчки, но и с банкови и брокерски мрежи.
В Европа същата тенденция се засили след Директивата за пазарите на финансови инструменти (MiFID), която отне националните монополи на фондовите борси и позволи появата на конкурентни платформи, като Chi-X Europe. По този начин търговията се разпръсна на много отдели места, като .
Именно тази фрагментация стана главна движеща сила за бума на високочестотната търговия, защото тя позволи появата на много платформи за търговия с различна скорост на изпълнение на сделките и такси. Това позволи на дилърите да използват тези различия чрез компютърни алгоритми за търговия от една на друга платформа.
Според фонд мениджъри високочестотната търговия, заедно с разпокъсаността на местата за търгуване, прави много трудно да се разчита на една от основните функции на пазарите: навременното и честно ценообразуване.
Според Кевин Кронин от фонда Invesco при наличието на 40 места, където се извършват сделки с акции, никой не е наясно за реалното предлагане и търсене на повечето акции, което има ключово значение за тяхното ценообразуване.
Често алгоритмите се използват за автоматизирана търговия на няколко платформи едновременно, което обаче освен големи изтъргувани обеми може да причини и грешки, които все повече зачестяват. Според други има маркет мейкъри, които използват алгоритмите, за да предизвикват голям трафик на борсите и да забавят умишлено техните сървъри. Това забавяне им дава възможност да пуснат поръчка за покупка или продажба преди всички останали. Това „задушаване на котировките“ се използва при стратегията, известна като „латентен арбитраж“, при които се използва скоростта на трафика в една платформа.
За регулаторите обаче остава трудно да установят кой стои зад тази свръхактивност, защото трейдърите, служещи си с високочестотна търговия не подлежат на почти никаква регулация. Във Великобритания например всеки, който има фирмена регистрация и необходимата технология, може да извършва такива сделки. Освен това платформите за такава търговия не са задължително регистрирани към финансовите регулатори.
Много фондови борси твърдят, че имат защитни механизми, които да предотвратяват необичайни модели на търговия, за да се избягва дестабилизиране на пазара. От фирмите, предлагащи HFT търговия обаче твърдят, че имат положителен принос за пазара, защото увеличават ликвидността чрез своите ордери и не причиняват конфликт на интереси.
Но много от фонд мениджърите все още не са убедени, че ликвидността от високочестотната търговия е наистина толкова ценна за пазара, защото рисковете от пазарни сривове се увеличават.
Според мениджъри на пенсионни и взаимно фондове интересите им към дълбочината на ликвидността и вземането на дългосрочни решения, базирани на фундаментални показатели на компаниите, все повече се изместват от високочестотните трейдъри, които се интересуват само от скоростта на сделките. Много фондови борси предложиха стимули, за да ги привлекат заради по-голяма ликвидност на търговията и плащаните от тях такси за търговия и наем на пространство в центровете им за обработка на данни.
Въпреки това инвеститорите засега остават отблъснати от нестабилността, която причинява този нов за финансовите пазари феномен. През миналата седмица обемите, изтъргувани на Нюйоркската фондова борса, паднаха до най-ниските си нива от 2006 г. насам, което може да се дължи отчасти на загубата на доверие в структурата и справедливостта на фондовите борси в САЩ.
17:10 | 13.09.22 г.