Големите дивиденти могат да се окажат много лоша новина

На фона на цялостното негативно настроение на финансовите пазари, мнозина инвеститори, инвестиращи в дивидентни компании, се чувстват по-щастливи от когато и да било. Много компании увеличават плащанията си за дивиденти през последните месеци и акционерите имат повод за радост.

По-високите дивиденти обаче всъщност биха могли да се окажат много лош сигнал за икономическата ситуация в САЩ, пише в свой блог анализаторът Дан Калпинджър.

Повечето инвеститори разглеждат дивидентните компании като консервативни и със слаб потенциал за растеж. За това има доста причини. Southern Company например изплаща щедри дивиденти, но потенциалът за бъдещи печалби е доста ограничен и то от регулаторните органи.

Различните регулационни режими могат да покриват големите капиталови инвестиции, така че компаниите за комунални услуги често пъти нямат свободата да връщат печалбата обратно в бизнеса си като инвестиции.

Не така обаче стоят нещата в секторите, които не се регулират по такъв начин. Инвеститорите не са изненадани от увеличаването на дивидентите от страна на компании с голям бизнес и ограничени възможности за развитие и вътрешни инвестиции.

Phillip Morris International например има глобална тютюнева империя, но само огромно увеличаване на разходите за маркетинг и реклама би могло да донесе нови печалби. Eli Lilly може да използва част от печалбата си за изследователска и развойна дейност, но има опасност от минимална възвращаемост на тези средства.

От тази гледна точка инвеститорите осъзнават, че тези компании не могат да направят кой знае какво с кеша, който натрупват, освен да го раздадат като дивидент.

Заплашен ли е растежът?

Това, което е обезпокоително за пазара и да предизвика негативни настроения, е фактът, че доскоро смятани за сериозни двигатели на растежа компании не виждат по-добри алтернативи за парите си и ги раздават като дивиденти.

Пример за това е Starbucks. По-рано тази година гигантът обяви тримесечен дивидент от 1о цента, което доведе до дивидентна доходност на акцията му от 1,6 на сто. На база прогнозата за печалба на акция от 1,23 долара на акция тази година, това все още изглежда като ниско ниво.

Сигналът обаче е, че компанията признава, че вече не вярва във възможностите си да генерира по-висок растеж в случай, че запази при себе си 300-те млн. долара, които ще раздаде на инвеститорите.

Viacom също наскоро обяви, че започва изплащане на дивидент, като планира плащане на 0,60 цента на акция, или пбщо 360 млн. долара на година. Тук явно също се смята, че изплащането на парите може да бъде по-полезно от инвестирането им и разрастване на бизнеса.

Липса на алтернатива

Могат да се видят и други сигнали за нежелание за реинвестиране в бизнеса при тези компании, които са натрупали огромни количества кеш, но нито го инвестират, нито го изплащат като дивидент. Примери за това са Cisco и Apple, които имат огромни резерви от налични пари, но продължават да ги пазят.

Намерението за изплащане на дивидент в настоящата икономическа среда може да е объркващо. Очевидно е, че с изплащането на дивидент компаниите на растежа признават, че вече не вярват в това, че реинвестирането ще доведе до нов растеж. Поради тази причина те не виждат друга алтернатива освен връщането на пари към акционерите.

Каквото и да е решението, трябва да се помисли за това, което компаниите не правят с парите, които изплащат като дивиденти:

- те не наемат нови служители
- не стартират и нови проекти, насочени към растеж
- не инвестират и в нови възможности, които да подкрепят растежа на икономиката

Казано накратко, получаването на дивидент е приятно за акционера, но може да е сигнал, че компанията се отказва от наемане на нови хора или развитие на нови проекти. И докато дивидентите вероятно ще увеличат благосъстоянието на домакинството-акционер, което би резултирало в увеличено потребление, те по-всяка вероятност не са добър сигнал за икономиката.

Особено показателно е това в настоящия момент, когато цените на активите са на относително ниски нива и добър бизнес план би могъл да довде до конкурентни предимства след края на кризата.