Ангола търси бъдеще за футболните си стадиони

След края на Купата на африканските нации Ангола, която беше домакин на футболното първенство, е изправена пред ново предизвикателство – как да избегне „ефекта Атина“, пише BBC.

Построени от китайски компании на цена от 600 млн. долара, четирите супер-модерни стадиона, които събират между 20 хил. и 50 хил. зрители, днес стоят празни.

Вече се появяват опасения, че те ще престанат да бъдат ползвани, както се случи с някои от съоръженията, построени за Олимпийските игри през 2004 г. в гръцката столица.

Трудно ще е да се намерят достатъчно приложения на съоръженията в Луанда, Бенгела, Лубанго и Кабинда, за да бъдат печеливши, предупреждава анголският икономист Хустино Пинто де Андраде.

„Имам сериозни страхове, че тези съоръжения ще бъдат занемарени, защото спортната активност в Ангола не е достатъчно динамична, за да гарантира запълняемост на стадионите и тяхната поддръжка“, казва той.

От правителството на страната казват, че ще бъде създадена публична компания, която да отговаря за управлението и поддръжката на четирите нови стадиона.

„Управлението на стадионите е сериозна грижа на правителството“, казва министърът на спорта на страната Гончалвес Муандумба.

„Трябва да вземем мерки те да не се превърнат в тежко бреме за държавата, така че ще бъде обърнато специално внимание на начина, по който се ползват, поддръжката и рентабилността им.“

Три от четирите стадиона имат атлетически писти, което би трябвало да ги направи по-търсени.

Стадионът в столицата Луанда обаче се намира на 17 км извън центъра на града – което означава, че би отнело 2 часа да се стигне дотам предвид ужасния трафик в столицата – така че дали ще бъде достатъчно ползван предстои да се види.

Ангола похарчи над 1 млрд. долара за домакинството на турнира, като голяма част от средствата отидоха за построяването на основна публична инфраструктура като пътища и летища, разрушени по време на войната. Това беше най-голямото събитие, провеждано в страната, от края на продължилата 27 години гражданска война, която приключи през 2002 г.

Пинто де Андраде вярва, че турнирът е положителна инвестиция за Ангола, но допълва, че е важно инвестицията да се поддържа.