Съседи на тиха улица в Найек в щата Ню Йорк с изглед към река Хъдсън, Жанет Корвино и Джефри Хол се опитват да продадат скъпите си имоти в условията на труден пазар в САЩ. Приликите между тях обаче свършват дотук.
Корвино иска да продаде инвестиционен имот, закупен преди над 4 години, от който сега иска да се отърве, преди да дойде време за голямо плащане за втора ипотека. Хол пък е живял със съпругата си в имота над половин век.
След като в продължение на близо година се е опитвала да продаде имота чрез брокер на имоти за 892 хил. долара, Корвино е решила през юни, че не може да си позволи комисионата и сега се опитва сама да намери купувач за 840 хил. долара. От своя страна Хол се е обадил на същия брокер, който му е продал къщата преди 26 години. Офертната цена е 899 хил. долара.
„Никога не би ми хрумнало да не ползвам брокер. Но аз съм реставратор, живея в миналото“, споделя Хол.
Има ли опасност брокерите на имоти, също като пътническите агенти и други посредници в една все по-дигитализирана култура, да се превърнат в скъпи анахронизми, пита New York Times.
Все пак е логично хората, които чувстват повече власт благодарение на достъпа си до информация и възможността да се свързват без чужда помощ, най-малкото да си зададат въпроса доколко е мъдър традиционният начин за покупка и продажба на жилище.
По данни на Националната асоциация на брокерите на имоти в САЩ (NAR) делът на жилищата, които се продават в страната директно от собствениците, всъщност се е свил от 14% през 2004 до 11% през 2009 г.
Според Real Trends обаче, която следи данни от жилищния сектор, тези стойности са ниски. Оттам изчисляват, че делът на продажбите от собственик е бил почти една на всеки пет сделки преди 3 години, когато компанията е спряла да следи тези данни.
„Аз съм в този бизнес от 33 години и винаги съм се чудил защо повече хора не решават да се пробват сами“, казва Стив Мърей, редактор на докладите на Real Trends. “Сега, когато технологиите са тук, това изглежда неизбежно. Следяхме данните за директни продажби от собственици до 2006, преди пазарът да се срине, и вече се наблюдаваха значителни различия между отношението и навиците на хората под 35 години и тези над 50.”
Според него младите хора са по-склонни да се заемат с всички задачи и да поемат рисковете, свързани със самостоятелната продажба на жилище. Ако решението да се ползва брокер става въпрос на поколения, не само на ситуация, това не е добро предзнаменование за брокерите на имоти, пише изданието.
В статията се посочват и други примери на продавачи като 30-годишната Синтиа Лестар, която се опитва да продаде студио в Ню Йорк за 440 хил. долара. Цената е определила, след като е направила справка в сайт за сравнение на цени на жилища в различните райони, след което е публикувала обява в craigslist.com и е разширила достъпа до купувачи, като се е включила в ASmallWorld, частна международна онлайн общност, която тя оприличава на Facebook за известни хора. Рекламата на апартамента не й струва нищо. Освен всичко останало, Лестар има финансово образование, което я улеснява при преговорите.
Корвино пък е направила специален сайт за имота си, в който е публикувала над 40 снимки, заснети от професионален фотограф. Тя също е публикувала обява в craigslist.com, както и в loopnet.com, сайт за бизнес имоти. Корвино има предимството, че може да излиза от работа, за да показва имота на потенциални купувачи. Според нея дотук е похарчила 1000 долара за реклама на имота, далеч по-малко от 40-50 хил. за комисиона за брокер, които би трябвало да плати, ако бяха постигнали офертната цена.
„Мисля, че ако правите нещата по правилния начин, нямате нужда от брокер. Но това означава да може да поемате всички обаждания, да отговаряте на мейлите и да бъдете вкъщи в 3 часа следобед“, казва още тя.
Хол, от своя страна, не разполага с време, желание или технически опит да продава сам имота си.
„Не съм в час с интернет. Нямам iPhone, не знам какви средства да ползвам. Мисля също, че е важно личното отношение, макар че за по-младите вероятно и Facebook е човешка връзка“, казва 55-годишният Хол.
Затова той се свързва със Сюзън Грант от Wright Bros. Грант обяснява: „Разбирам защо хората решават просто да сложат една табела пред къщата си. Но има много повече от това, много повече от покупката на акции или автомобил чрез Craigslist. Става въпрос за откровеност с продавача при подготовката на имота. Става въпрос да се дистанцира продавачът, защото хората, които са емоционално обвързани със сделката, не е задължително да се обективни”.
40-годишният Дан Мърей пък залага и на двете тактики.
За да рекламира своя апартамент, той публикува онлайн обяви и е платил еднократна такса от 300 долара, за да включи имота в мултилистинг услуга. Мърей е готов да плати на брокера, който му намери купувач, 2% от продажната цена, доста по-малко от стандартната комисиона от 5 до 6%. Същевременно в търсенето на нов дом, той използва картите на Google и разглежда същите сайтове, в които сам е публикувал обявите си за директна продажба.
„Мисля, че всеки, който е свикнал с интернет, би предпочел този начин. В крайна сметка кой няма да е?”, казва той.
17:47 | 09.09.22 г.