Уникредит очаква стабилизация на цените на имотите след още 5-10% спад

Пикът на необслужваните кредити ще бъде през втората половина на 2010, но и тогава размерът им ще е на „безопасни” нива, прогнозират от банката

Вече второ последователно тримесечие забелязваме забавяне темпа на спада на недвижимите имоти, като ако тази тенденция се запази, очакваме стабилизиране на цените на недвижимите имоти на цени 5-10% под текущите цени, прогнозира пред журналисти Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.

Предложението на министър Дянков за понижаване на лихвите беше не призив, а по-скоро плаха молба, като трябва да говорим за тенденции на стабилизиране на икономиката, а не за административни мерки. Не мога да се ангажирам за цифри на спад на лихвите, още повече че има доста разнообразни продукти. Това сподели, от своя страна, главният изпълнителен директор на банката Левон Хампарцумян. По неговите думи в следващите дни Уникредит Булбанк ще пусне нов ипотечен кредит с ниска лихва, който щял да „раздвижи застиналия пазар на недвижими имоти”.

На въпрос на Investor.bg за тенденцията от последните месеци и година за намаляване на депозитите от чужди банки Левон Хампарцумян отговори, че при различните банкови групи тенденциите са различни. Често намалението в последните месеци се дължи на рефинансирането с по-евтин местен или чужд ресурс.

Прогнозите на експертите от Уникредит Груп са необслужваните кредити (по дефиниция, тези с просрочие повече от 90 дни) да достигнат своя пик през втората половина на следващата година, като дори тогава у нас ще бъдат на безопасните нива от 10% от общия кредитен портфейл. Според изчисленията това означава, че загубите за банковия сектор на страната, в резултат от отписване на активи поради рецесията, ще достигнат около 3,7 млрд. лв., или приблизително 6% от БВП през 2008 г.

Тези загуби ще бъдат абсорбирани в период от три години, започвайки от 2009 г., като тежестта на отписаните вземания ще е най-висока през 2010 г. „При тези нива на загубите в кредитните портфейли на банките смятаме, че няма да има необходимост от рекапитализиране на банки на консолидирано ниво”, обясни Павлов.

Според него не се осъществиха сценариите за изтегляне на капитал от българския корпоративен сектор, собственост на чужди инвеститори. В момента България се намира далеч от опасната зона, предвид много по-ниските нива на цената на застраховката за фалит по дълга на страната ни. В периода след кризата (2012-2015) растежът на кредитите ще е по-слаб от този преди кризата, като потребителските и инвестиционни кредити няма да бъдат най-динамичните продукти, смята Павлов. Според него бизнесът работи на 50% от капацитета си и няма да има нужда от нови инвестиционни кредити, което се потвърждава и от липсата на търсене на инвестиционни кредити в момента.

Намаление на лихвите, както по кредитите, така и по депозитите, прогнозират икономистите на банката в последното си проучване за развитието на банковия сектор на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Според Кристофор Павлов, който представи частта от анализа, посветена на българския банков сектор, лихвените нива по депозитите през 2012 г. ще се доближат до стойностите, наблюдавани през 2008 г. „Като цяло в период след кризата (2012-2015) очакваме лихвите по депозитите да останат по-високи от тези наблюдавани в период 2003-2007 г., особено що се отнася до лихвите по депозитите за домакинствата”, обясни той.

Добрата новина за домакинствата е, че лихвите по кредитите също ще намаляват, при това с темпове, леко изпреварващи тези по депозитите. Тенденцията на намаляване на спреда между лихвите по кредитите и депозитите, което на практика означава, че банките поемат част от тежестта на повишената цена на финансирането, ще продължи и през 2010 г., въпреки че тъкмо през следващата година банките ще абсорбират най-голямата част от загубите в кредитните си портфейли в резултат на рецесията в реалния сектор.

В отговор на натиска върху профитабилността, резултат от влошаването на качеството на кредитите, спад в спреда между лихвите по кредитите и депозитите и спад в темповете на нарастване на бизнеса, банките ще предприемат усилия за оптимизиране на административните разходи и на мрежите си за дистрибуция на продукти и услуги, се посочва в анализа.

Въпреки кризата дългосрочният потенциал на банковия сектор в България остава незасегнат. Това означава, че секторът ще остане привлекателен, както за съществуващите, така и за нови играчи. Играчите, които имат най-добра оценка на риска и са ангажирани да продължат да насочват капитал към региона, най-вероятно ще бъдат онези, които най-добре ще се възползват от значителният дългосрочен потенциал на българския пазар на финансови услуги, смята Павлов.

„Пълното възстановяване от кризата изисква време, но обвързаността ни към региона се оказа определено правилна стратегия”, смята Федерико Гицони, който отговаря за бизнеса на Уникредит Груп в ЦИЕ.

По думите му банковият бизнес ще започне пълното си възстановяване през 2011 г., включително и у нас.

Опитът на други страни преминали през рецесия, сочи, че ръстът на кредита започва да се ускорява 9 до 12 месеца след като икономиката достигне най-ниската си точка, казва Гицони.

Банките ще трябва да обвържат по-нататъшния си ръст на кредита в по-голяма степен с ръста на депозитите на резиденти, смятат икономистите на банката. В същото време банките, част от международните финансови групи, които са готови да продължат да насочват капитал към региона и в частност към България, ще разполагат с ключово конкурентно предимство спрямо онези играчи, които не са част от международни финансови групи или пък такива, които не могат да разчитат в достатъчна степен на подкрепа от техните компании-майки в чужбина.

Чуждестранните пасиви на банките в ЦИЕ в момента се оценяват на 450 млрд. евро, или 21% от общите пасиви на консолидирано ниво. Стойността на този показател за България е близка до средната стойност – 16,6 млрд. лв. към септември, или 22,7% от балансовото число. Така, въпреки че глобалната ликвидна криза намери отражение в много по-високата цена на външното финансиране, глобален шок върху региона беше избегнат. По-голямата част от банките, опериращи в ЦИЕ, принадлежат към международни банкови групи, които в най-трудните моменти действаха като кредитор от последна инстанция спрямо поделенията си. Мащабите и твърдостта на ангажимента на международните финансови групи опериращи в ЦИЕ спомогна да се преобърнат негативните настроения към региона и по този начин да се избегне най-лошия сценарий, се посочва в доклада.