Сегментът на търговските центрове у нас не бе подминат от кризата. Много от обявените проекти за изграждане на молове в София и страната бяха замразени, като по мнението на специалисти някои от тях никога няма да бъдат реализирани. Въпреки това все още продължават да се изграждат нови молове, а функциониращите в момента привличат интерес на много потенциални потребители.
Колко от потребителите обаче всъщност пазаруват в моловете и дали само кризата е причина за ниската активност от страна на потребителите в някои от моловете. На тези въпроси търсеха отговор участниците в дискусията „Търговският център: между предприемачите и купувачите“ в рамките на на конференцията за имоти BalREc, която се провежда с медийното партньорство на Investor.bg.
Иван Велков, регионален мениджър в „Райфайзен имоти”, определи ситуацията в сегмента в момента с факта, че развитието на модерни търговски центрове е закъсняло, докато кризата е подранила.
Някои от специалистите изказаха мнение, че търговците, които са наематели в моловете, трябва да търсят добри практики, а самите центрове трябва да са по-гъвкави и да обръщат внимание на маркетинга, за да привличат повече посетители.
Мирон Герасимов, управител на Coffeeheaven, каза, че маркетингът също не е панацея.
„Ценообразуването на търговските площи в (моловете) в България през последните години откровено е тотално хаотично“, каза той, като посочи „европейските практики“, където наемите в търговските площи са на нива не повече от 10% от оборота на търговците. Такива наеми обаче у нас няма – от една страна, заради липсата на нужната покупателна способност и от друга – поради високите очаквания на инвеститорите.
По мнението на Петър Дончев от R.E.S.B. наемите се определят на базата на различни фактори и според отделния наемател. Според него нивата в момента от 15, 20 или 25 евро на кв. м не са по-високи от тези в Централна Европа.
„Когато започвахме, смятахме, че те са нормални, дори леко консервативни“, каза той, като коментира, че трябва да се намери баланс, за да може инвеститорът да възвърне инвестицията си в сравнително приемлив период, за да направи проекта рентабилен.
Според Марин Згурев, управител на „Варна Тауърс“, съществена роля в целия процес е и тази на потребителя и на финансовите институции.
„Тяхната гъвкавост до голяма степен определя очакванията както на инвеститорите“, коментира той, като допълни, че откриването на един търговски обект почти винаги е свързано с ползване на банково финансиране. Условията, които предоставя банката и дали изобщо предоставя финансиране, е един от ключовите въпроси, които са решаващи за успеха или неуспеха на инвестицията, смята той.
Згурев каза, че в момента финансовите институции затрудняват този процес и често отказват финансиране на нови проекти. Той определи, че банките страдат от „параноя поради кризата“ и използват ситуацията, за да „притискат инвеститорите и да повишават лихвите, които в един момент стават непоносими за бизнеса“.
Велков каза, че според него финансовите институции не търсят целенасочено да притискат бизнеса, а просто се стремят да гарантират, че ще си получат обратно отпуснатите средства. Той е на мнение, че един от основните проблеми на пазара е липсата на професионализъм при много от участниците.
По мнението на Васил Райчев, управител на модната марка Hot Spot, българинът все още не се е научил да пазарува в търговски центрове.
„В началото се говореше, че моловете са скъпи и там не трябва да се ходи“, каза той.
На въпрос на Investor.bg дали участниците не смятат, че функциониращите в момента центрове са позиционирани във висок ценови сегмент и това е причина много от потребителите да избягват покупки там, Дончев даде пример с проучване за пазара в един от регионалните градове в страната, за който голяма част от населението смята, че стоките във въпросните магазини са прекалено скъпи.
Иглика Йорданова, мениджър „Търговски площи“ в Colliers International, даде пример с търговската марка GAP, която се очаква да стъпи на българския пазар през следващата година. Тя е анализирала сравнително слабия интерес към продуктите й в Румъния и установила, че единствената причина за това е ценовата политика. Вследствие на това тя е решила да преосмисли ценообразуването на стоките си и да предложи различни цени за своите пазари на Балканите.
Герасимов каза в заключение, че е трудно да се прилага генерална политика, тъй като различните търговски обекти и търговски марки са специфични и позиционирани в различен сегмент. Наред с това той каза, че проучванията в Западна Европа показват, че се очаква през следващите години потребителят да бъде доста консервативен и предпазлив при взимането на решения за покупка, след като е видял ефекта от кризата.
Още от BalREc:
Финансовата достъпност на жилищата - въпрос на цени или на кредитиране?
Как да убедим руснаци да купят имот у нас? Накарайте ги да дойдат на място
Не очакват сериозен ръст от сделки с проблемни активи у нас в близко бъдеще
Диков: Надлъгването на пазара на имоти трябва да спре
02:58 | 20.08.22 г.