Насочване на част от разходите от инвестиционната програма в държавния бюджет в посока на изграждане на социална инфраструктура за стимулиране на строителния бранш – това е една от предложените мерки от социалния министър Емилия Масларова за борба с кризата.
Над 1100 готови проекта за реализация имат в наличност общините на България, каза министър Масларова. Над 15 хил. души биха могли да намерят веднага реализация в сферата на строителството само по тези проекти, допълни тя, цитирана в съобщение на министерството.
Увеличаване на квотата за ваучерно хранене пък се предлага за стимулиране на хранително-вкусовата промишленост. По друга програма да бъде стимулирано изработване на ученически униформи и работно облекло от български фирми с цел подкрепа на текстилната и шивашката промишленост.
В посока укрепване системите за защита срещу безработица се предлага и увеличение на минималния и максималния размер на обезщетението за безработица на 120 лв. и 240 лв при заложени в бюджета 110 лв. и 220 лв. На второ място безработните лица, получаващи обезщетение за безработица, които имат деца до 18-годишна възраст, да получават добавка към обезщетението с условието, че децата посещават училище. Добавката да е в размер 20 на сто от получаваното обезщетение за безработица за едно дете, 30 на сто за две деца, и 50 на сто за три и повече деца. На трето място обезщетението за безработица да се получава в диференциран размер, докато трае правото на обезщетение. За първата половина на периода да се получава 130 на сто от размера на обезщетението, а за втората половина 70 на сто.
Между 34 хил. и 36 хил. безработни лица трябва да излязат на пазара на труда, за да има покачване на безработицата с 1%, посочи министър Масларова. За последните три месеца са регистрирани 3905 души, като в края на месец ноември в бюрата по труда има заявени 11 хил. свободни работни места.
В посока подпомагане на работодателите чрез предоставените възможности по ОП „Развитие на човешките ресурси” се предвижда обучение и преквалификация за над 150 хил. души, да се осигури заетост за минимум 64 хил. души и над 10 хил. да започнат самостоятелна стопанска дейност.
По Националния план за действие по заетостта се предвиждат над 27 млн. лв. по 20 програми за стимулиране на работодателите да наемат работна ръка, около 15 млн. лв. са средствата, предвидени за интеграция на хората с увреждания. Специално внимание се отделя на програмата „Нова възможност за заетост”, по която ще бъдат наети около 5000 души.
Предлагат се и мерки за защита на хората в най-уязвима позиция. Неплатеният отпуск в размер на 160 дни за една календарна година да се счита за трудов и осигурителен стаж. Половината от дължимите осигуровки да се поемат от държавата, а другата половина от работодателя. Ще се търсят форми и средства за стимули и гаранции при заетост на непълно работно време за повече от три месеца.
Предлага се и през 2009 г. солидарно да бъде увеличен максималният осигурителен доход от 2000 на 2200 лв., както се увеличава и минималният осигурителен доход.
15:47 | 07.09.22 г.