fallback

Растат реституционните претенции към имоти, ползвани за образователни цели

Над десет висши училища имат такъв проблем, като той съществува и при имоти на детски градини и училища, съобщи министърът на образованието Даниел Вълчев

15:34 | 03.11.08 г.

Броят на реституционните претенции към имоти, които се използват за образователни цели, нараства през последните месеци, съобщи на пресконференция министърът на образованието и науката Даниел Вълчев, цитиран от БТА.

В момента повече от десет висши училища имат такъв проблем, като той съществува и при имоти на детски градини и училища, уточни министърът. По думите му най-лошото в сега действащия ред е, че нито МОН, нито съответните висши и средни училища се информират, когато има реституционна процедура с техни имоти.

МОН научава за този проблем от ректорите, а те - едва когато "багер започва да копае в двора на университета", каза Вълчев. Той заяви, че тази система трябва да бъде променена и посочи, че през лятото беше създадена работна група с участието на адвокати от областта на реституционното законодателство, която да направи анализ на съществуващите проблеми, за да се подготвят законодателни промени.

Анализът е установил, че има четири хипотези, свързани с реституционните претенции към образователни имоти, към които трябва да се подходи по различен начин, отбеляза Вълчев.

Първата хипотеза е за случаите, в които реституцията като процедура не е приключила. "Това са много малки случаи", посочи министърът. По думите му занапред трябва да има абсолютна забрана за реституиране в реални граници на образователни имоти.

Втората хипотеза е за имотите, за които реституционната процедура е приключила, но не е изменен подробният устройствен план - или имотът остава по плановете на общината да съществува като образователен. В тези случаи би трябвало да бъде изменен Законът за устройството на територията, за да има абсолютната необходимост от съгласуване на изменението на подробния устройствен план с министъра на образованието и науката. Така без съгласието на МОН един образователен имот няма да може да придобие друго предназначение, отбеляза Вълчев.

По думите му третата хипотеза е за случаите при реституиран имот с променен устройствен план, но все още незапочнали строителните дейности. Според Вълчев в тези случаи трябва да има поне тригодишен мораториум, през който да не може да се осъществява същинска строителна дейност, като в този срок държавата трябва да прецени дали ще предприеме отчуждаване на имота.

Четвъртата хипотеза е свързана с имотите, при които вече е започнало строителството, или са застроени - при тези случаи нищо не може да се направи, каза Вълчев. Дори да се отчужди блок, изграден в двора на дадено висше училище, това ще засегне твърде много хора, които нямат вина за създалата се ситуация, посочи той.

Този рестриктивен режим трябва да бъде разширен и за имотите с културно предназначение, за имотите на БАН, за зелените площи, и за имотите, отредени за паркиране, заяви Вълчев. Ако общините не могат да се справят с този въпрос, то държавата трябва да се справи, отбеляза той.

Правото на собственост е важно, то трябва да бъде гарантирано, защитавано, но не за сметка на обществения интерес, заяви министърът. Според него би могло да се търсят други начини за решаване на реституционните въпроси - с парично обезщетение или с други имоти.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:22 | 29.08.22 г.
fallback