„Около 3,5% от българите се самоопределят като богати“, каза Весела Илиева, изпълнителен директор на специализираната в продажби и наеми на луксозни имоти Unique Estates, по време на откриването на конференцията Lux Only в Шератон. Тя се позова на проучване на агенция Маркет Линкс, като се наблюдава повишение от 2 процентни пункта спрямо 4 години по-рано.
Същевременно 44% от българите до 70 години се определят като средна класа, цитира още проучване на Галъп Илиева.
В страната вече се оформя заможна средна класа, представителите на която търсят все по-високо качество на живот и инвестират в картини, произведения на изкуството, голф, яхтинг и покупка на луксозен имот, каза Илиева.
Българите вече купуват и „втори дом“ - ваканционен имот в морските и зимните курорти, както и в чужбина, допълни тя. По думите й има и такива, които се интересуват от наем на луксозни резиденции на френската Ривиера например.
Сред критериите за луксозен имот са локация, панорама, архитектура, обзавеждане, детайли и технологии, поясни Илиева. Голямо влияние оказват и съседите, както и това дали в дома е живяла известна личност.
Средните цени на луксозните имоти в столицата все още изостават от средните за Европа и региона и сегментът тепърва ще се развива, прогнозира Илиева.
Понятието „лукс“ са различава в развитите страни и в развиващите се пазари като Китай, Индия, Русия и Източна Европа, стана ясно още по време на конференцията от презентация на Янис Кавунис от изследователската компания Henley Centre Headlight Vision.
В развиващите се пазари се обръща много по-голямо значение на парите и материалните измерения на лукса, докато на Запад сред ключовите елементи на лукса са самото преживяване, натрупаните познания, както и възможността да разполагаш с време и спокойствие.
Кавунис очерта няколко основни типа потребители, които се стремят към лукса, като по-характерни за развиващите се пазари са тези, които се стремят към показност и признание, докато на Запад по-често се срещат потребители, които търсят качествено и автентично преживяване, каквото например е гмуркане сред тектонични плочи в Исландия срещу 2 хил. долара.
Интернет до голяма степен направи лукса достъпен до масите – чрез ebay например всеки потребител може да си купи луксозна стока, каза Кавунис. Според него по този начин масите изтикват луксозните брандове към крайности – каквито например са създаването на лаптоп с вградени диаманти за 1 млн. долара или проектът за изкуствени острови „Светът“ в Дубай.
„Българите често се самоопределяме като бедни. Зависи обаче с кого се сравняваме – 80% от населението на света живее с по-малко от 1 долар на ден. Така че България е един относително беден член на общността на богатите“, каза при откриването на конференцията Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България и председател и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк.
20:12 | 02.09.22 г.