Регионалното управление по горите (РУГ) във Велико Търново изпитва затруднения в борбата с незаконните сечи въпреки мерките, които се вземат, отбелязва в отчета си началникът на управлението инж. Парашкев Радев на традиционната годишна среща с директорите на лесничействата. Организирали се постоянни дежурства, обходни патрули, масови акции с участието на полицейски служители, но резултатите са били далеч от желаните. Сред основните причини за това са недостатъчните технически средства и правомощията, с които разполагат лесничеите, за да се справят със завишената престъпност в горите.
През изминалата година на територията на Великотърновския регион по горите, в който попадат Габровска и Севлиевска община, са съставени 834 акта и са издадени 750 наказателни постановления. Наложените глоби, обезщетения и имуществени санкции възлизат само на 121 хил. лв. Началникът на РУГ отчита и ниска събираемост на глобите – едва 11%. След направените промени в НК 60 постановления са изпратени в Прокуратурата.
На територията на Севлиево няма данни за организирана престъпност за добив на дървесина, съобщи директорът на Държавно лесничейство в града инж. Лиляна Райкова. През изминалата година за незаконна сеч са съставени 55 акта, но от тях влезлите в сила са 44, тъй като съдебните процедури и особено събирането на доказателства отнемало доста време. Забавяне пораждало и обжалването, което обикновено предприемали провинилите си. Наложените глоби за община Севлиево възлизат едва на 4 хил. лв., а обезщетенията са за 66 лв. „Собствениците на горите знаят правата си, но не и задълженията”, коментира за Investor.bg инж. Райкова. Основен процент от тях желаели само да ползват, защото голяма част от имотите имали от 5 до 15 собственици, което било причина и за нестопанисването им. „Консуматори много, но грижа - от никого”, казва тя. Така е, защото частниците нямали съзнание за собственост, макар че доходи имат, но те не се декларират и всичко влиза в сивата икономика, но вина за това има и българското законодателство. В бизнеса с частни гори в района на трите общини се въртели ежегодно не по-малко от 6,6 млн. лв. при печалба 2,5 млн. лв. и то само при сечта. В тази сума не влизат средствата от оборота и транспорта на дървесината, отчита началникът на РУГ-В. Търново инж. Радев. Лесничеите се надяват, че с членството на България в ЕС и тези пропуски да се уредят, защото загуби търпи не само държавният бюджет, но и възобновяването и стопанисването на горите. На територията на РУГ-В. Търново има 103 000 горски имота, от които 40 000 са в Севлиевския район. От тях 1 000 се ползват целогодишно. За периода от 2002 до 2006 г. в Държавното лесничейство в града са подадени 7 300 заявления за добив и нито едно за залесяване. За това време са ползвани 126 000 куб.м от недържавните гори, а от държавните – 58 000. Възстановяването на горите е започнало през 1998-99 г. и все още продължава. Оттогава дейността на лесничеите е блокирана, намаляло е ползването от държавните гори, постъпленията също са спаднали, защото голям част от тях е останала между частните. Това затруднявало не само достъпа, контрола, но и поддръжката на пътищата. Особено в равнинния район 70-80% са върнати, а поддръжката на малките площи се обезсмисля поради трудния достъп, разходите за добив и транспорт и най-вече, че за тях са били необходими повече средства.
Законът също ограничава дейността на държавните лесничейства. Дърводобивът се осъществява само от частните фирми, липсва им техника, работна ръка и транспорт. Затова не се формира и печалба, няма как да се направят и инвестиции, а борбата за поправки в Закона за горите се води години наред. Регионалните управления искат финансова самостоятелност и изграждане на фонд за опазване на гората. За разлика от други европейски държави като Австрия и Германия например, където данъкът е за единица имот, у нас доходите от горите не се декларират, няма и стимули за това. Затова не постъпват средства за възобновяването им. В тази посока трябва да се промени законът у нас, смята инж. Райкова. Другото, което искат лесовъдите, е държавата да е ангажирана с управлението и стопанисването на гората. Сериозен проблеми е и това, че лесничействата не могат да кандидатстват за средства по европейските фондове. Единствената програма, по която работят, е „От социални помощи към осигуряване на заетост”.
Разбира се, има и региони, които не са засегнати от проблема с пръснатата държавна собственост, но най-осезателен е във Великотърновския, Ловешкия и Берковица. Затова и приходите им са нищожни, но от тях зависят и лесокултурните дейности. Средната работна заплата в Държавно лесничейство-Севлиево, един от най-скъпите градове, също е ниска – 380 лв. Разполага с остаряла техника, за някои места горските стражари ползват личен транспорт. На въпроса управляващите не са ли провеждали срещи с лесничеите, не събират ли данни за несъвършенствата в закона, за да се извършат необходимите поправки, инж. Райкова отговаря утвърдително, но явно нещата не опират до клишето „политическа воля за промяна”, а до желание за работа в защита на националните интереси и недопускане на лобизъм и зависимост в територията на горите.
23:49 | 02.09.22 г.