Жилищният пазар в еврозоната е преодолял годините на застой и вероятно ще продължава да се разраства, твърди Европейската централна банка (ЕЦБ).
Спукването на балоните с имотни кредити в страни като Испания и Ирландия изигра голяма роля във финансовата криза на еврозоната и въпреки че имаше кратко възстановяване през 2010 и 2011 г., цените на жилищата отново се понижиха през 2012 и 2013 г., пише Financial Times.
В доклад, публикуван във вторник сутринта, ЕЦБ заяви, че „след известни колебания“ в момента има „все повече признаци, че цените на жилищата в еврозоната най-накрая отново отчитат ръст“. Банката все пак предупреди, че повишението изглежда по-слабо в сравнение с предишните възстановявания.
Цените на жилищата в еврозоната към края на март като цяло са били с 1,1% по-високи на годишна база. За момента най-голямо увеличение се наблюдава в Ирландия, където цените са нараснали с 16,8%. Германия и Австрия, където пазарите останаха сравнително стабилни по време на финансовата криза, също отчитат ръст съответно с 5% и 3,6%.
Ситуацията в Испания също се подобрява. Официалните данни за второто тримесечие показват, че средната цена на жилищата се е повишила с 4% на годишна база – най-бързия темп от началото на икономическата криза в Испания преди седем години.
Цените на новите жилища в Испания са скочили дори по-рязко, с 4,9%, което предполага, че натрупваното с години търсене може да стартира, след като по-широкото възстановяване също набира сили.
На други места картината не е толкова положителна, като цените на жилищата в страни като Франция, Италия и Гърция продължават да спадат.
Като цяло обаче според ЕЦБ възходящата тенденция в цените на жилищата в еврозоната вероятно ще продължи благодарение на рекордно ниските лихвени проценти и подобряващите се пазари на труда, които правят по-лесно за потребителите да си позволят да вземат ипотеки.
Някои наблюдатели предупреждават обаче, че се отделя твърде голямо внимание на общоевропейските данни. „Скептичен съм по отношение на опитите да се събират данни за цените на жилищата, тъй като няма такова нещо като европейски пазар на недвижими имоти“, казва Крисчън Хилбър, имотен експерт в London School of Economics.
“Пазарите на недвижими имоти по своята същност са местни. Дори в рамките на отделните страни има различия в резултат на местното търсене и предлагане“.
В няколко страни обаче възходящото движение на цените на жилищата вече ангажира регулаторите, които отчаяно се опитват да избегнат повторение на грандиозния имотен бум, който завърши с финансовата криза.
Страни членки на еврозоната, включително Ирландия, Нидерландия и Естония, вече имат наложени или коригирани тавани на съотношението на заемите към стойността за местните кредитополучатели като част от усилията им да не позволят на купувачите да излязат извън възможностите си. Други страни, като Белгия например, са увеличили размера на капитала, който банките трябва да държат по определени видове заеми в опит да ги спрат от предоставянето на рискови кредити.
ЕЦБ обърна внимание и на пазара на жилища в Австрия и Германия, където цените на жилищата са скочили съответно с 36% и 13% между септември 2007 г. и края на 2013 г.
„Германия и Австрия показват признаци на регионално оживление, при което цените на жилищата може да се окажат по-високи от дългосрочната им основна стойност“, казва ЕЦБ.
ЕЦБ призна, че изключително ниските лихвени проценти, въведени, за да съживят европейската икономика, може да помогнат за изкуственото повишаване на цените на жилищата. Но според банката като цяло има малко признаци, че ръстът на цените в момента може да доведе „или до широкоразпространени дисбаланси на цените на жилищата, или до бърз растеж на ипотечните кредити“.